Решение № 273 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1475/2011 г.

Решение № 273 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1475/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 1668/09 г. Районният съд-гр. Петрич осъдил подсъдимия О. П. К. на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК на шест месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години. С решение № 432 от 13.01.2011 г., постановено по внохд № 402/10 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр. Благоевград потвърдил присъдата на ПРС. На 04.04.2011 г. осъденият К. е направил искане за възобновяване на наказателното дело, като претендира наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа, представено е писмено становище от защитата на молителя. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира, че липсват основания за възобновяване на делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - основателно. Отговорността на молителя е ангажирана по чл. 311, ал. 1 НК за това, че на 12.07.2008 г. в [населено място] като длъжностно лице, в кръга на службата си съставил официален документ - удостоверение № 4018 от 12.07.2008 г., в който удостоверил неверни обстоятелства - че Д. О. О. за времето от 12 до 16 юли 2008 г. е бил на лечение в хирургическо отделение на МБАЛ"Р. "-гр. Петрич, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, тъй като, според БОС (л. 17), не е установено О. да е бил настанен за лечение в хирургичното отделение. Най-напред, свързано със субекта на престъплението, следва да се допълни това, че К. е имал право да издаде инкриминираното удостоверение и защото е бил "лекуващ лекар", по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността в актуалната, към момента на извършване на деянието, редакция от Дв. бр. 47 от 2005 г., тъй като той е лекарят, който в момента е установил заболяването и е поел наблюдението и лечението на болния в амбулаторни и домашни условия. Вярно е, че от събраните по делото доказателства не е установено О. да е бил настанен на лечение в хирургичното отделение на болничното заведение, респ. лечението му не е било придружено с болничен режим. Това обаче, съвсем не е достатъчно за да се приеме, че издаденото от К. удостоверение е с невярно съдържание. Съдът неоснователно е игнорирал значението на понятието "лечение". То, както е известно, е прилагане на различни медицински средства за премахване или облекчаване на възникнал здравословен проблем, болка. Медицинските средства са многобройни и различни по естеството си - лекарства, процедури, режим и др., всяко едно поотделно и всички заедно насочени към преодоляване на съответния здравословен проблем. Към тези средства се приобщават и действията по преглед, изследвания, разясняване, консултации и др, доколкото са предварително необходими за установяване на необходимите, в конкретния случай, медицински средства. Все в тази посока, следва да се отбележи, че някои медицински средства са и нормативно уредени - например видовете режим - чл. 15, ал. 1 от цитираната Наредба. Очевидно е, че изследваният документ не съдържа информация за детайлите на проведеното лечение, тъй като не са посочени нито видът и степента на увреждане у О., нито ползваните медицински средства. Това непременно не означава, че не е имало увреждане, както и, че такива средства не са били ползвани за преодоляването му. Непълнотата в един или друг документ не винаги предполага невярно съдържание. В рамките на наказателното производство обстоятелствата от кръга по чл. 102 НПК подлежат на изясняване посредством всички предвидени в закона доказателствени източници. На плоскостта на казаното по-горе и свързано с възведеното спрямо К. обвинение, съдът е бил длъжен пълно, обективно и всестранно да изясни обстоятелствата относно приложеното спрямо О. лечение, в посочения вече смисъл, респ. какви медицински средства са ползвани. Безспорно е, че издаденият от К. документ е датиран с 12.07.2008 г., но не е установено кога същият документ е бил предаден на св. О.. Още по-малко е изяснено дали последният е информирал лекуващия го лекар за това, че удостоверението му е необходимо за пред органите на съдебната власт, с оглед на задълженията за последния, произтичащи от чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Казаното дотук сочи, че вътрешното убеждение на съда по същество е взето в нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК, тъй като обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, такива от кръга по чл. 102 НПК, са останали неизяснени, което предопределя връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение