Решение № 5779 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2018 г.

Решение № 5779 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Е." ЕООД, представлявано от управителя Н. Р., чрез адв. Колева и от директора Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2293 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 3340/2015 г. по описа на Административен съд П., с което по жалба на "Е." ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-16001615000202-091-001/7.09.2015 г., потвърден изцяло с Решение № 908/1.12.2015 г. на Директор Д "ОДОП" - П. в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за фактурите издадени от "ВРР Т." ЕООД през данъчни периоди на 2012 г. в общ размер на 368 968.48 лв. ведно с прилежащите лихви и за част от фактурите, издадени за данъчни периоди през 2013 г., в общ размер на 95 390.85 лв. ведно с прилежащите лихви / фактури с № 100538/3.01.2013 г. - ДДС в размер на 6688 лв; 100545/4.01.2013 г. - ДДС 6 746.67 лв.; 100543/4.01.2013 г., ДДС - 6688 лв.; 100556/8.01.2013 г., ДДС - 6688 лв.; 100619/23.01.2013 г. - ДДС 6394.5 лв.; 100778/19.02.2013 г. - ДДС 6422 лв.; 101044/3.04.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 101006/28.03.2013 г. - ДДС 6 460 лв.; 101 089/8.04.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 101082/6.04.2013 г. - ДДС 6545 лв.; 101305/1.05.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 100289/30.04.2013 г. - ДДС 6346.01 лв.; 101320/8.05.2013 г. - ДДС 6346 лв.; 101399/23.05.2013 г. - ДДС 6123.33 лв.; 101534/17.06.2013 г. - ДДС 6286.67 лв.; 101694/16.07.2013 г. - ДДС 6210 лв.; 101 924/19.08.2013 г. - ДДС 6 056.67 лв.; 102 546/28.11.2013 г. - ДДС 5 390 лв./. Касаторът - "Е." ЕООД, представлявано от управителя Н. Р., чрез адв. Колева, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001615000202-091-001/7.09.2015 г., потвърден изцяло с Решение № 908/1.12.2015 г. на Директор Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира отмяна на решението, в обжалваната част и моли да му се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Панова, оспорва касационната жалба на дружеството. Касаторът - директора Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-16001615000202-091-001/7.09.2015 г., потвърден изцяло с Решение № 908/1.12.2015 г. на Директор Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Е." ЕООД, представлявано от управителя Н. Р., чрез адв. Колева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на директора Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на "Е." ЕООД и основателност на касационната жалба на директора Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са частично основателни. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт № Р-16001615000202-091-001/7.09.2015 г., потвърден изцяло с Решение № 908/1.12.2015 г. на директор Д "ОДОП" - П. относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за фактурите издадени от "ВРР Т." ЕООД през данъчни периоди на 2012 г. в общ размер на 368 968.48 лв. ведно с прилежащите лихви и за част от фактурите, издадени за данъчни периоди през 2013 г., в общ размер на 95 390.85 лв. ведно с прилежащите лихви / фактури с № 100538/3.01.2013 г. - ДДС в размер на 6688 лв; 100545/4.01.2013 г. - ДДС 6 746.67 лв.; 100543/4.01.2013 г., ДДС - 6688 лв.; 100556/8.01.2013 г., ДДС - 6688 лв.; 100619/23.01.2013 г. - ДДС 6394.5 лв.; 100778/19.02.2013 г. - ДДС 6422 лв.; 101044/3.04.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 101006/28.03.2013 г. - ДДС 6 460 лв.; 101 089/8.04.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 101082/6.04.2013 г. - ДДС 6545 лв.; 101305/1.05.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 100289/30.04.2013 г. - ДДС 6346.01 лв.; 101320/8.05.2013 г. - ДДС 6346 лв.; 101399/23.05.2013 г. - ДДС 6123.33 лв.; 101534/17.06.2013 г. - ДДС 6286.67 лв.; 101694/16.07.2013 г. - ДДС 6210 лв.; 101 924/19.08.2013 г. - ДДС 6 056.67 лв.; 102 546/28.11.2013 г. - ДДС 5 390 лв./ и е отхвърлил жалбата на "Е." ЕООД в останалата й част. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури първоинстанционният съд е приел, че от съществено значение за решаването на спора е отбелязването в кл. 19 от ЧМР на специално споразумение за разтоварване на стоката при трето лице, което би могло да бъде удостоверено и само с печата на "Е." ЕООД в кл. 19. Съдът е стигнал до извод, че при липса в ЧМР на отразено специално споразумение за доставка или разтоварване на клиент на получателя, респект. липса на печат на "Е." ЕООД в кл. 19 от ЧМР, приемо-предавателните протоколи не потвърждават обективен факт, тъй като в тази хипотеза такъв отсъства в ЧМР, а наличието му според "ВРР Т." ЕООД удостоверява изпълнение на приетото от страните в договора. С оглед на горното съдът е приел, че издадените през данъчни периоди от 2012 г. фактури и част от издадените през данъчни периоди от 2013 г. отразяват действителни доставки / за 2013 г.: фактури с № 100538/3.01.2013 г. - ДДС в размер на 6688 лв; 100545/4.01.2013 г. - ДДС 6 746.67 лв.; 100543/4.01.2013 г., ДДС - 6688 лв.; 100556/8.01.2013 г., ДДС - 6688 лв.; 100619/23.01.2013 г. - ДДС 6394.5 лв.; 100778/19.02.2013 г. - ДДС 6422 лв.; 101044/3.04.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 101006/28.03.2013 г. - ДДС 6 460 лв.; 101 089/8.04.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 101082/6.04.2013 г. - ДДС 6545 лв.; 101305/1.05.2013 г. - приспаднат аванс по ф-ра № 100289/30.04.2013 г. - ДДС 6346.01 лв.; 101320/8.05.2013 г. - ДДС 6346 лв.; 101399/23.05.2013 г. - ДДС 6123.33 лв.; 101534/17.06.2013 г. - ДДС 6286.67 лв.; 101694/16.07.2013 г. - ДДС 6210 лв.; 101 924/19.08.2013 г. - ДДС 6 056.67 лв.; 102 546/28.11.2013 г. - ДДС 5 390 лв./. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП: Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен РА, като жалбата му е частично основателна. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 100004/2.05.2012 г., 100017/2.07.2012 г., 100023/5.07.2012 г., 100025/9.07.2012 г., 100029/11.07.2012 г., 100033/12.07.2012 г., 100042/16.07.2012 г., 100116/13.08.2012 г., 100118/14.08.2012 г., 100142/23.08.2012 г., 100147/24.08.2012 г., 100165/03.09.2012 г., 100169/4.09.2012 г., 100196/14.09.2012 г., 100202/18.09.2012 г., 100214/20.09.2012 г., 100223/27.09.2012 г., 100298/30.10.2012 г., 100316/5.11.2012 г., 100334/8.11.2012 г., 100512/20.12.2012 г., 100505/20.12.2012 г., 100519/27.12.2012 г., 100538/3.01.2013 г., 100545/4.01.2013 г., 100543/4.01.2013 г., 100556/8.01.2013 г., 100619/23.01.2013 г., 100778/19.02.2013 г., 101320/8.05.2013 г., 101399/23.05.2013 г., 101534/17.06.2013 г., 101694/16.07.2013 г., 101924/19.08.2013 г., първоинстанционният съд неправилно е приел, че ревизираното дружество е доказало претендираното от него и отречено от ревизията право на приспадане на данъчен кредит и неправилно е отменил процесния РА в тази му част. Видно от събраните по делото доказателства приемо-предавателните протоколи, съпътстващи гореописаните фактури, които е следвало да установят престирането на фактурираната стока между "Е." ЕООД и "ВРР Т." ЕООД, са с по-късни дати от датите на фактурите. Следователно към датите на издаване на фактурите не са били възникнали данъчни събития и данъкът е бил начислен неправомерно, което от своя страна означава, че ревизираното дружество няма право на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури и РА в тази му част е бил незаконосъобразно отменен. Решението в тази си част е неправилно и следва да бъде отменено. По отношение на останалите фактури, за които е отменен процесния РА, решението е правилно, като правилно първоинстанционният съд е счел, че ревизираното дружество е доказало претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от съществено значение за решаването на спора е отбелязването в кл. 19 от ЧМР на специално споразумение за разтоварване на стоката при трето лице, което би могло да бъде удостоверено и само с печата на "Е." ЕООД в кл. 19. Видно от чл. 3 от представения рамков договор за доставка на стоки, сключен между "ВРР Т." ЕООД и "Е." ЕООД, е уговорено, че купувачът може да укаже на доставчика стоката да бъде доставена на посочено от него трето лице, което означава, че има ясна писмена договореност между двете дружества, че стоките могат да се доставят и в хипотезата на транзитна продажба. По повод ИПДПОЗЛ с изх. № П-22222515018406-040-01/29.01. 2015 г. е получено обяснително писмо от "ВРР Т." ЕООД, според което захарта е доставяна директно до адресите, посочени от клиента, а предаването на собствеността върху стоките е извършвана чрез приемо-предавателни протоколи, също така и с подпис и печат на ЧМР-то. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, товарителници и фактури за последващи доставки. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ спорните фактури, издадени към РЛ са намерили счетоводно отразяване при "ВРР Т." ЕООД. От извършена проверка същото е установило, че продажбите на захар по количества и дати се обвързват с наличните по делото транспортни документи и с документите за приемо-предаване на стоката от "ВРР Т." ЕООД към "Е." ЕООД. Не е от значение обстоятелството, че в кл. 24 на някои ЧМР не е положен подпис и печат на получателя, тъй като представеният екземпляр е този на получателя и е достатъчно, че той разполага с него (в този см. Решение № 8767/17 г. по адм. дело № 3956/2017 г. на ВАС). Според заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ за периодите от м. 05.2012 г. до м. 10.2012 г. вкл., сумарните доставки на захар при "ВРР Т." ЕООД са достатъчни да обезпечат както количествата от спорните фактури към "Е." ЕООД, така и към другите му клиенти. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по останалите данъчни фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното лице е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Е." ЕООД, представлявано от управителя Н. Р., чрез адв. Колева "Е." ЕООД, представлявано от управителя Н. Р., чрез адв. Колева, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Касационната жалба е частично основателна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от съществено значение за решаването на спора е отбелязването в кл. 19 от ЧМР на специално споразумение за разтоварване на стоката при трето лице, което би могло да бъде удостоверено и само с печата на "Е." ЕООД в кл. 19. Относно фактурите, по които в представените ЧМР, в които не е отразено специално споразумение за доставка или разтоварване на клиент на получателя, респективно липса на печат на "Е." ЕООД в кл. 19 от ЧМР, приемо-предавателните протоколи не потвърждават обективен факт, който съответства на конкретния механизъм на доставките, а именно транзитна продажба. Но неправилно е счел, че в съпътстващите следните фактури № 100687/2.02.2013 г., 100701/6.02.2013 г., 100729/9.02.2013 г., 101065/4.04.2013 г., 101078/5.04.2013 г., 101104/9.04.2013 г., 101313/3.05.2013 г., 102113/11.09.2013 г., 102193/19.09.2013 г., 102414/23.10.2013 г., ЧМР не е отразено специално споразумение за доставка или разтоварване на клиент на получателя, респективно липса на печат на "Е." ЕООД в кл. 19. Видно от представените доказателства в товарителниците по гореизброените фактури също е налице специално споразумение, като мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на РА е следвало да важат и за тях. С оглед изложеното, съдът неправилно е отхвърлил жалбата на дружеството по гореописаните фактури, като решението в тази обжалвана част е неправилно постановено и следва да бъде отменено, съответно РА да бъде отменен по отношение на отказаното право на данъчен кредит по посочените фактури. В останалата обжалвана от дружеството част решението е правилно, като не са допуснати сочените от дружеството нарушения. Както вече беше посочено от съществено значение за решаването на спора е отбелязването в кл. 19 от ЧМР на специално споразумение за разтоварване на стоката при трето лице, което би могло да бъде удостоверено и само с печата на "Е." ЕООД в кл. 19. Като в представените ЧМР, в които не е отразено специално споразумение за доставка или разтоварване на клиент на получателя, респективно липса на печат на "Е." ЕООД в кл. 19 от ЧМР, приемо-предавателните протоколи не потвърждават обективен факт, който съответства на конкретния механизъм на доставките, а именно транзитна продажба. По отношение на фактурите, по които в ЧМР-тата не попълнена графата със специални споразумения, липсва безспорно установяване на престирането на фактурираните стоки. Във връзка с горното правилно първоинстанционният съд е приел, че останалите фактури не отразяват реални доставки на стоки и правилно е отхвърлил жалбата на дружеството в тази й част. При проверката, извършена от настоящият касационен състав на документите, съпътстващи останалите изброени фактури в жалбата на дружеството, е установено, че приемо-предавателните протоколи към тях са с по-късни дати от тези на фактурите. Следователно към датите на издаване на фактурите не са били възникнали данъчни събития и данъкът е бил начислен неправомерно, което от своя страна означава, че ревизираното дружество няма право на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата на дружеството в тази й част. Следователно решението в тази обжалвана част е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед частичната основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, по делото следва да се присъдят разноски, съразмерно уважената част от жалбата, която представлява 67 % по отношение на материалния интерес от обжалваната от директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП част. Следователно на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП се дължи за касационна съдебна инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 630 лв. На "Е." ЕООД не следва да се присъждат разноски, защото не е представено доказателство за сторени такива. По време на съдебното производство на първа инстанция от страна на "Е." ЕООД също не е представено доказателство за сторени по делото разноски. С оглед на горното решението на Административен съд-П. трябва да се отмени и в частта на присъдените в полза на дружеството и в тежест на дирекцията разноски. С оглед крайния резултат по делото за първа инстанция на дирекцията следва да се присъди остатъка от дължимото юрисконсултско възнаграждение според размера на материалния интерес от отхвърлената част от жалбата на дружеството, а именно 2 816, 30 лв. (дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 206 лв. - присъденото в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение 2 389,70 лв.). С оглед на горното в полза на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнграждение за първа инстанция в размер на 2 816,30 лв. и юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 5 630 лв. или общо за двете инстанции размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е 8 446,30 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,