Решение № 14296 от 29.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2015 г.
ВАСV отделение29.12.2015 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" със седалище гр. София, представлявано от председателя на УС Дончо Иванов, срещу Решение № ЕО-2/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка от 4.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за обект "Обходен път на град Димово от км 39+480 до км 47+300 на Път I-1" като неоснователна. ОСЪЖДА Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" със седалище гр. София, да заплати 300 (триста) лева разноски на Министерство на околната среда и водите. Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 14296 от 29.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е реда на чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), вр. чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" със седалище гр. София, срещу Решение № ЕО-2/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка от 4.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за обект "Обходен път на град Димово от км 39+480 до км 47+300 на Път I-1" Жалбоподателят Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", представлявано от председателя на Управителния съвет (УС) Дончо Иванов, навежда доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на изискванията за форма - липса на обективни мотиви; на материалния закон - неотчитане на въведените в закона критерии и при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила - преди издаването на акта не са уведомени екологични неправителствени организации/НПО/, планът не е разяснен с информационна кампания. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител - юрк. Петков, оспорва подадената жалба като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура"-София, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на жалбите и моли съда да ги отхвърли. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 21.01.2015 г. Агенция "Пътна инфраструктура", отправя искане до министъра на околната среда и водите/вх. ЕО-3/22.01.2015 г./за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на Подробен устройствен план - Парцеларен план за обект "Обходен път на град Димово от км 39+480 до км 47+300 на Път I-1". Сочи се, че разглежданият ПУП-ПП е изготвен за целите на инвестиционното проектиране на обект "Изграждане на обход на град Димово от км 39+480 до км 47+300 на Път I-1"; както и, че за инвестиционното предложение има проведена процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда/ОВОС/. На основание чл. 13, ал. 2 от НАРЕДБА за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми/Наредбата за ЕО/ с писма изх. № ЕО-3/27.01.2015 г. до "Басейнова дирекция Дунавски район"-Плевен, както и до Министерството на здравеопазването е поискано становище (съгласуване) относно допустимостта на предвижданията на плана спрямо плана за управление на речните басейни/ПУРБ/, респ. степента на въздействие и риска за човешкото здраве във връзка с подаденото искане от Агенция "Пътна инфраструктура". С писмо изх. № 1093/11.02.2015 г. директорът на Басейнова дирекция за управление на водите "Дунавски район", с център Плевен/БДУВДР/ е изпратил писмено становище (съгласувателно писмо) за допустимост на ПУП-ПП спрямо мерките за постигане на добро състояние на водите, със заключение, че ПУП-ПП е допустим от гладна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите и зоните за тяхна защита, заложени в ПУРБ на Дунавски район, при спазване на мерки от програми 7.1.5 и 7.1.6. С писмо рег. № 04-09-14/12.02.2015 г. главен държавен здравен инспектор към МЗ е изпратил писмено становище (съгласувателно писмо), според което не се очаква осъществяването на плана да създава предпоставки за създаване на риск за човешкото здраве, а като краен резултат се очаква след изграждането на новия пътен участък да има намаляване на неблагоприятните въздействия върху околната среда и здравето на хората, с оглед извеждане на автомобилния трафик извън урбанизираните територии. Въз основа на това министърът на околната среда и водите постановил обжалваното пред настоящия състав на ВАС Решение № ЕО-2/2015 г. от 4.03.2015 г., с което на основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ЕО, чл. 37, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планова, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), представената информация и документация от Агенция "Пътна инфраструктура" и становище на МЗ и БДУВДР, разпорежда да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за обект "Обходен път на град Димово от км 39+480 до км 47+300 на Път I-1", при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. В тази насока съдът констатира, че подател на жалбата е сдружение, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за извършване на дейност в обществена полза, за което имат регистрация в Министерство на правосъдието и целите му са свързани с опазване на интересите на гражданите в областта на околната среда, при което за същото е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на административния акт. Оспореният акт е издаден от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 4 ЗООС, като предвид характера на акта и в съответствие с разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Решението е постановено в съответствие с изискванията за форма на акта - към акта са издадени мотиви, изложени в 9 пункта, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за ЕО. При постановяване на акта са спазени предвидените административно производствени правила. Искането за преценяване от ОВОС е придружено с приложена информация по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО. Така представената документация е изпратена на Министерство на здравеопазването и на съответните специализирани органи - Басейнова дирекция за Дунавски район, в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО. От същите са постъпили становища, че искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на ПУП-ПП е допустимо спрямо заложените в ПУРБ цели и мерки за постигане на добро състояние, при условие да няма допълнително замърсяване на водните тела и при спазване на посочените условия, произтичащи от Закона за водите, както и че не се очаква осъществяването на плана да създава предпоставки за създаване на риск за човешкото здраве. Въз основа на представената от възложителя информация по чл. 8 от Наредбата за ЕО и критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС органът постановява процесното решение, с което разпорежда да не се извършва екологична оценка. Не е налице и нарушение на процедурата поради липса на обществено обсъждане. Общественото обсъждане се провежда в хипотезите, в които компетентният административен орган преценява с решението си по околна среда, че следва да се извърши оценка на въздействието на плана или програмата върху компонентите на околната среда по аргумент от разпоредбите на чл. 85, ал. 4 ЗООС, чл. 3, ал. 1 от Наредбата за ЕО и чл. 7 от Наредбата за ОС. Анализът на разпоредбите в контекста на установената от законодателя процедура за извършване на оценките налага извода, че общественото обсъждане е задължителен елемент в производството при взето решение за задължително извършване на екологична оценка, респективно на оценка за съвместимост. В конкретния случай процедурата е приключила с обжалваното решение, което е с преценка да не се извършва ОВОС. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. В съответствие с предоставената му компетентност и при съобразяване на представената от Агенция "Пътна инфраструктура" информация по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за ЕО и становищата на Министерство на здравеопазването и Басейнова дирекция за Дунавски район министърът е преценил, че в случая не следва да се извършва екологична оценка, тъй като при прилагане на Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за обект "Обходен път на град Димово от км 39+480 до км 47+300 на Път I-1" няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. В случая решението е да не се извършва екологична оценка на процесния район тъй като реализацията му не влиза в противоречие с други планове и програми, включително и такива от по-високо йерархично ниво и площите не са част от ландшафт с признат национален, общностен или международен статут на защита. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева, платимо от жалбоподателят. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 85, ал. 4 ЗООС
- чл. 99, ал. 6 ЗООС
- чл. 3, ал. 1
- чл. 7