Решение № 8195 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2015 г.

Решение № 8195 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решението от 25.06.2015 г. по адм. дело № 1026/2014 г. по описа на Административния съд - П. в частта, в която е установена незаконосъобразността на следните бездействия и действия на служителите на З.-С. З., осъществени по отношение на Н. Н. А. в периода 18.09.2014 г. - 24.09.2014 г. - бездействието да му бъде осигурена тоалетна и течаща вода в спалното помещение и бездействието да се отключи същото при заявена необходимост извън часовете на определения график за ползване на санитарните помещения, както и действията по поставяне на допълнителни мрежи на прозореца на килията и действията по поддържане на постоянна изкуствена светлина в спалното помещение през нощта и главната дирекция е осъдена да заплати на Н. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева, причинени от тези действия и бездействия заедно със законната лихва за забава, считано от 12.12.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението е обжалвано и от Н. Н. А. в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от установените за незаконосъобразно бездействия и действия на служителите на З.-С. З., за разликата над присъдения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 1000 лева ведно със законната лихва, считано от 18.09.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в отхвърлителната част с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск и се присъдят разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната част и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли иска, а в останалата част - да се остави в сила. Върховният административен съд като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Н. Н. А. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, с която е предявен иск за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия и действия на служители от З.-С. З. в периода 18.09.2014 г. - 24.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2014 г. Административният съд е установил, че ищецът е осъден на наказание доживотен затвор, което изтърпява в З.-П. За времето от 18.09.2014 г. до 24.09.2014 г. пребивавал З.-С. З. по така наречената "чужда делегация". Бил настанен самостоятелно в I-ва зона за повишена сигурност в спално помещение № 42. В помещението нямало санитарен възел. За ползването на санитарните помещения бил утвърден график. От охранителни съображения на прозореца е имало поставена мрежа. Помещението било осветено със стандартна електрическа крушка. Осветлението се включвало в 16.30 ч. и се е изключвало в 08.00 ч. на следващата сутрин, като не е бил монтиран ключ, с който лишените от свобода да го регулират. Съдът счел за доказани твърденията на ищеца въз основа на показанията на свидетеля Х. А., който изтърпява наказание лишаване от свобода в З.-С. З. Свидетелят заявил, че макар да пребивавал в килия № 42 преди повече от 4-5 години, бил запознат с условията в нея. Пред него ищецът се оплакал от лошите условия в помещението. Споделил, че за физиологични нужди се ползвала поставената в помещението кофа, която била пропукана. Килията била сумрачна, тъй като на прозореца били поставени две мрежи - едната с много ситни дупки, а друга малко по-едра. Поради монтираните мрежи стъклата не се миели. Административният съд кредитирал показанията на свидетеля Атанасов, като отбелязъл, че свидетелят е бил поставен в същите или сходни условия. Показанията му били последователни и логични, още повече, че косвено се подкрепяли от процесуалното бездействие на ответната страна. Въпреки дадените указания, ответникът не ангажирал свидетелски показания и не поискал назначаването на експертиза. По делото били представени единствено справки от началника на З.-С. З., които нямали доказателствена сила и биха могли да служат като признание, ако в тях се удостоверяват неизгодни за ответника обстоятелства. Вследствие на бездействията и действията на затворническата администрация по време на 7-дневния престой на ищеца, той бил поставен в ненормални условия предвид липсата на тоалетна и течаща вода в спалното помещение и принудата да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди, както и поради нарушаването на нощния му сън. С решението си съдът установил незаконосъобразността на посочените бездействия и действия на служителите от администрацията на З.-С. З. за времето от 18.09.2014 г. до 24.09.2014 г. и осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Н. А. обезщетение за неимуществени вреди от 200 лева заедно със законната лихва, считано от 12.12.2014 г., като мотивирал присъдения размер на обезщетението с краткия престой на лицето в тези условия. В останалата част до пълния предявен размер от 1000 лева ведно със законната лихва исковата претенция била отхвърлена. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл за установяване на незаконосъобразността на действия и бездействия на администрацията на З.-С. З. Първоинстанционният съд е възприел неточно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, според която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Поради това е формулирал диспозитив на установителен иск, какъвто не е предявен. Искът, с който е сезиран, е осъдителен, което определя и диспозитива на съдебното решение. При твърдения за незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица съдът следва да прецени законосъобразността на действията/бездействията в мотивите на решението и да се произнесе в диспозитива на съдебния акт за осъждането на ответника или за отхвърлянето на предявения иск. С оглед произнасянето на съда по непредявен иск, решението в тази част следва да се обезсили. Решението е неправилно в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била осъдена да заплати на Н. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража осъдените не могат да бъдат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Текстът възпроизвежда съдържанието на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Макар и да са лоши, битовите условия, от които се оплаква ищеца, не достигат такава степен на суровост, че да се възприемат като изтезание или като проява на нечовешко или унизително отношение от страна на длъжностните лица, на които е възложено управлението на затвора. Осъденият изтърпява доживотно наказание в друг затвор, поради което не може да се приеме, че краткотрайното му пребиваване при тези условия в рамките на седем дни е причинило неимуществени вреди върху психиката му в такава степен, че да подлежат на обезщетяване. В този смисъл са и съображенията, развити в решението от 22 май 2008 г. на пето отделение на Европейския съд по правата на човека по делото "Алексов срещу България". При липсата на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника решението следва да се отмени в осъдителната част и да се остави в сила в частта за отхвърляне на предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1000 лева ведно със законната лихва. С оглед изхода на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд