Решение № 16019 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2010 г.

Решение № 16019 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Светлозар Недев Мянов против заповед № КВ- 62/16.02.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното деяние. Моли да бъде отменена. Ответникът- министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Мянов е назначен на длъжност командир на 3 транспортен взвод в рота за транспортиране на ГСМ в под. 48940 - Бургас. С присъда по н. о. х. д. № 15/2009 г. на Военен съд - Плевен, влязла в сила на 25.11.2009 г. жалбоподателят е признат за виновен в отклоняване от военна служба чрез подправка на документ или по друг измамлив начин - умишлено престъпление от общ характер по чл. 383, ал. 1, алт. 2 и 3 във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от Наказателния кодекс (НК), за което му е наложено наказание 1 г. лишаване от свобода, изтърпяването, на което е отложено за срок от 3 години. За приключилото наказателно производство и влязлата в сила присъда министърът на отбраната е уведомен на 28.12.2009 г. (писмо от Върховна касационна прокуратура вх. № 20598/28.12.2009 г. с приложено писмо от Военноокръжна прокуратура - Плевен). На 13.01.2010 г. командирът на поделението, в което служи жалбоподателя, прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ. (предложение рег. № 3-141/13.01.2010 г.). С военнослужещия е проведена беседа, на която жалбоподателят е уведомен за предложението и дава обяснения (протокол от 13.01.2010 г.). Предложението на командира на под. 48940- Бургас е последвано от предложения в същия смисъл от командира на под. 48960 - София и от началника на щаба по осигуряването и поддръжката. Предложението на началника на щаба е докладвано на началника на отбраната, който на 16.02.2010 г. предлага на министъра на отбраната да издаде заповед, с която да наложи на жалбоподателя Мянов дисциплинарно наказание "уволнение" и да го освободи от длъжност и от военна служба (докладна записка № 07-04-1/16.02.2010 г.) Въз основа на предложението и получените данни министърът на отбраната издава заповед № КВ-62/16.02.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ налага на жалбоподателя Мянов дисциплинарно наказание "уволнение" и го освобождава от длъжност и от военна служба, прекратява правоотношението за изпълнение на военна служба и го зачислява в мобилизационния резерв. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в съответствие с правомощията на министъра на отбраната по чл. 156, ал. 8 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ отм.) във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ. Същата е в писмена форма и съдържа посочените в текста на чл. 167, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ (отм.) реквизити. Спазени са и административнопроизводствените правила. Производството е образувано при условията на чл. 246, ал. 3 от ЗОВСРБ, с извършителя на деянието е проведена беседа, на която същият дава обяснения по случая. С това са изпълнени изискванията на чл. 246, ал. 4 от закона и на чл. 163, ал. 1 от ППЗОВСР (отм.). Наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съгласно цитирания текст срокът за налагане на наказание е двумесечен и тече от установяване на нарушението, което в случая е установено с уведомяването на дисциплинарнонаказващия орган за влязлата в сила присъда на 28.12.2009 г. (чл. 249, ал. 3 от закона). Оспорената заповед е издадена и при спазване на материалноправните разпоредби. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В случая жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 383, ал. 1, алт. 2 и 3 от НК - престъплението е от общ характер и умишлено. Поради това съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени, което предпоставя и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия. Ето защо като налага на жалбоподателя най- тежката дисциплинарна санкция, министърът на отбраната постановява акт, който кореспондира със закона. Доводът на жалбоподателя за несъответствие на наложеното наказание с вида и характера на нарушението е неоснователен. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ текст, който императивно урежда вида на наказанието в случаите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най - тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че заповедта на министъра на отбраната, с която на жалбоподателя Мянов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и същият е освободен от военна служба е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалноправните норми, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение