Решение № 4468 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2018 г.

Решение № 4468 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 5424/18.09.2018 г. по адм. дело № 10483/2016 г. на Административен съд София- град, както и потвърденото с него Решение за отказ за възстановяване на акциз № 32-207934/25.07.2016 г. на началника на Митница Бургас, като преписката е изпратена на началника на Митница Бургас за издаване на ново решение по искане вх. № 32-161007/13.06.2016 г. подадено от "Топлофикация Сливен" ЕАД за периода 01.06.2014 г. - 31.12.2015 г., в частта на отказан акциз в размер на 916 678, 60 лв. за въглища и 36 217, 22 лв. за електрическа енергия. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът – "Топлофикация Сливен" ЕАД, чрез адв. Дичева оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на "Топлофикация Сливен" ЕАД против решение № Р-518-32-266676/26.09.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз на Началника на Митница Бургас, в частта, в която е отказано възстановяване на акциз на дружеството в размер на 916678, 60 лв. за въглища и за ел. енергия в размер на 36 217,22 лв. Съдът е отменил решението на директора на Агенция Митници, по следните съображения: Няма спор, че [фирма] е освободен от акциз краен потребител и регистрирано лице по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС. С решение на началника на Митница Бургас в издаденото Удостоверение за регистрация на търговец с въглища е направена промяна, като са добавени лигнитни, агломерирани въглища с код по КН 27022000. Не се спори и, че "Топлофикация Сливен" ЕАД в качеството си на регистрирано по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАДС лице за 19 данъчни периода са подавани акцизни декларации, с които е начислен акциз за електроенергия за собствени нужди с цел поддържане на производство на топлоенергия. Безспорно е и, че дружеството е начислявало и внасяло акциз за енергийни продукти за периода 01.06.2014 г. - 31.12.2015 г. Митническият орган в решението си е констатирал самоначисляването и внасянето в републиканския бюджет на акциз. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че основната дейност на "Топлофикация Сливен" ЕАД е производство на електрическа и топлинна енергия по комбиниран метод, а основната суровина, от която се произвежда енергията са въглища. На дружеството е издадено удостоверение освободен от акциз краен потребител. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви, че начисленият и внесен от дружеството акциз е недължимо платен съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), тъй като вложеният от дружеството енергиен продукт - въглища, представлява освободен от облагане енергиен продукт по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като е използван за производство на електрическа енергия от "Топлофикация Сливен" ЕАД, което е лице, разполагащо с Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС и следователно за него не е налице задължение за заплащане на акциз. От данните по преписката и заключенията на СТЕ, съдът е приел, че цялото количество гориво-въглища е използвано за производство на пара. Въз основа на констатациите на СТЕ е установено, че използваните горива участват едновременно в процеса на комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. През процесния период въглищата са вложени цялостно в производството на пара, от която е произведена и топлинната и електрическа енергия. От ССчЕ е установено, че липсват данни за отделно осчетоводяване на разходите за производство на електрическа и топлоенергия и е невъзможно разграничаване на разходите за производство на електрическа топлинна енергия. Обжалваното решението е допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и заключенията на СТЕ и ССчЕ. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на директора на Агенция Митница и на потвърденото с него решение на началника на Митница Бургас, е законосъобразен. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост. Спрямо установените факти законосъобразни са изводите на решаващия съд за изпълнение на условията по чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, вр. с чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС, за недължимост на платения от дружеството акциз. Спорът е относно това - дали влаганият в производството енергиен продукт - въглища може да се разделя с цел облагането му с акциз на такъв, използван за производство на електрическа енергия и отделно за производство на топлинна енергия. По делото безспорно е установено, че "Топлофикация Сливен" ЕАД е освободен от акциз краен потребител, регистриран по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и разполага с издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП), съгласно което има право да получава енергийни продукти - въглища, за използване за освободени от акциз цели - в случая при производството на електрическа енергия. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения относно технологичния процес на работа на централата, който процес е изследван в заключението на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е проследило механизма на работа, като е установило, че основното гориво - въглищата участват едновременно в процеса на комбинирано производство на електрическа и топлоенергия, като няма инсталирани съоръжения за разделно производство само на едната или другата енергия. Процесът е единен и неделим и се осъществява чрез изгаряне на въглища, при който от получената пара пряко се произвежда ел. енергия, а впоследствие част от парата се използва за производство на топлинна енергия. Съгласно заключението на СТЕ при комбинирано производство, каквото е процесното, е невъзможно да се извърши прецизно разделяне, измерване и остойностяване на количествата горива, необходими за добива на двата вида енергия, като енергийният продукт участва едновременно в технологичния процес за добива им. Методът за разделяне е условен, тъй като липсва технически способ за измерване на разходите, свързани с производството на двата различни продукта. При тези данни правилен е изводът на съда, че през процесния период цялото количество енергиен продукт - въглища, е вложено в производство на електрическа енергия, като не е установено част от същото да е използвано директно и единствено за добиване на топлинна енергия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че през посочения период в счетоводните регистри на дружеството няма данни за отделно осчетоводяване на разходите за производство на електрическа и топлинна енергия, което е в съответствие с приложимия стандарт - МСС 2, съгласно който производственият процес може да даде като резултат едновременно производство на повече от един продукт. Отчитането им е ставало въз основа на методика за разпределяне на разходите, тъй като особеностите на комбинирания производствен процес не дават възможност да се разграничат технически точно разходите за производството на двата продукта. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че "Топлофикация Сливен " ЕАД е доказало предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз за количествата въглища, използвани условно за производство на топлинна енергия, тъй като такава не е произвеждана пряко, а при комбиниран метод с цел произвеждане на ел. енергия. Законосъобразен е и другия извод на съда, че за процесния период в ЗАДС липсва уредба относно начина на определяне на реално проследимо и измеримо количество енергиен продукт, използван за получаването на двата вида продукти - електрическа енергия и топлинна енергия, които се произвеждат в общ и неделим технологичен процес. З. периода, за който се претендира възстановяване на недължимо платен акциз, в специалния закон няма норма, която да предвижда критерии за пропорционално разделяне на горивата, използвани за производство на електрическа енергия и на топлинна енергия в условията на комбинирано производство. Такава законова разпоредба е приета след издаването на обжалвания административен акт - чл. 28, ал. 2 ЗАДС (ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), съгласно която при използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия данъчната основа по ал. 1 за произведената топлинна енергия се определя върху 30 на сто от общото количество на използваните енергийни продукти за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия. Тази норма е с материалноправен характер и като такава правилно е прието, че има действие занапред и не може да се приложи спрямо възникналите преди влизането й в сила правоотношения. Изложеното обосновава правилния извод на съда, че през процесния период цялото количество енергиен продукт - въглища е вложено за производство на електрическа енергия, като не е установено част от същото да е използвано директно за добиване на топлинна енергия. Поради това са налице предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС за освобождаване на дружеството от облагане с акциз на използваните при производството на електрическа енергия енергийни продукти. Определянето на количествата въглища, разделени условно без технологична възможност да се определи точния им размер и без законова основа за това, не може да обуслови извод за задължение за облагането им с акциз. Недопустимо е размерът на задължението да се базира на условно разделяне чрез използване на вътрешна методика или съобразно указания на регулаторния орган, а не на точни данни, макар това разделяне да е направено от самото дружество. След като по делото не е доказано по несъмнен начин, че конкретно количество гориво е вложено директно за производството на топлоенергия, то законосъобразно съдът е приел, че извършеното облагане на това количество е осъществено в нарушение на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. В случая не е доказано основание за приложение на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС, тъй като не е установено потреблението на енергийни продукти от дружеството в качеството му на освободен от акциз краен потребител да е за цели, различни от посочените в удостоверението. Внесеният акциз е недължимо платен, установен е по размер, поради което подлежи на възстановяване/прихващане на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Ето защо, правилен се явява изводът на съда, че оспореният акт и потвърденото с него решение на началника на Митница Бургас, с който е отказано възстановяването на акциз в посочените размери, вкл. и за потребление на ел. енергия за собствени нужди, за периода от 1.06.2014 г. до 31.12.2015 г., са незаконосъобразни като постановени в нарушение на материалния закон, вкл. и на чл. 20, ал. 2, т. 18 ЗАДС. Като последица от отмяната им е изпращането на преписката на компетентния орган за издаване на ново решение, което е съобразено с правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, както и при правилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, относно дължимата лихва. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. В тази връзка неоснователно се поддържа, че отказът е законосъобразен, поради това, че платения от дружеството акциз е получен от дружеството, чрез заплатената цена от крайните потребители на продадената от дружеството топлинна енергия и не се дължи повторното му плащане от бюджета. В случая основанието за отказ за възстановяване на недължимо платен акциз е на основание, различно от направеното оплакване. Последното не обосновава дължимост на заплатения за производството на топлинна енергия акциз, защото цената на продавана топлинна енергия се определя от КЕВР, а в случая става въпрос за упражняване на материално субективно право по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, на което съответства задължение на органа за възстановяване /прихващане/, без оглед на получената цена от "Топлофикация Сливен" ЕАД. Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,