Решение № 4219 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4621/2018 г.

Решение № 4219 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4621/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението обн. в ДВ, бр. 77/2018 г., според § 149 ПЗР ЗИД АПК. Образувано е по три касационни жалби, подадени от И. С. от [населено място], З. Н. от [населено място] и М. И.от [населено място], всичките представлявани от адвокат С. Станев, против решение № 397 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 853/2017 г. от Административен съд-Пловдив. С него съдът е отхвърлил жалбите им против Решение за избор на доцент по лозарство в Аграрен университет – Пловдив, отразено в т. 1 от Протокол № 6 от 7.02.2017 г. на Факултетния съвет на Факултета по "Лозаро-градинарство" при Аграрния университет-Пловдив, с който гл. ас. д-р Л. А. е избран за доцент при Аграрния университет, по област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6. 1 Растениевъдство, научна специалност Лозарство към катедра "Лозарство". Със същото решение касаторите в настоящото производство са осъдени да заплатят разноските на Аграрния университет-Пловдив. И в трите касационни жалби, с идентично съдържание, се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че проведеният конкурс и избор за академичната длъжност "доцент" е проведен в "услуга и удобство" на избрания гл. ас. д-р Л. А., а не съобразно изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), поради което изходът му е бил предварително определен. Твърди се освен това, че членове на научното жури били поканени за участие от избрания за доцент, а самият му състав бил определен неправилно, тъй като членовете му не били хабилитирани преподаватели по научното направление – лозарство, въпреки, че в други висши училища имало много такива. Касаторите твърдят, че след отмяната на решението на катедрения съвет за тяхното отстраняване, с решения на Административния съд-Пловдив и оставянето им в сила с решения на Върховния административен съд, е следвало да се назначи ново научно жури, а не конкурсът и изборът да продължи с вече назначеното такова. Считат, че избраният за доцент не отговаря на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ. По изложените съображения и в представените писмени бележки от адвокат Станев, касаторите молят съда, да отмени обжалваното решение и искат да им бъдат присъдени направените разноски по представения списък. От ответната страна по касация – председателят на Факултетния съвет на Факултета по "Лозаро-градинарство" при Аграрния университет-Пловдив, чрез адвокат Будакова-Лазарова е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационните жалби. В отговора са противопоставени възражения по всяко едно от твърденията в касационната жалба. По изложените съображения ответната страна моли съда, да остави без уважение касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция. Заинтересованата страна – Л. А., редовно призован не се явява и не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на съдебното решение, по изложените мотиви. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са против неблагоприятен за тях съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Административният съд-Пловдив е бил сезиран с три жалби, подадени против Решение за избор на доцент по лозарство в Аграрен университет – Пловдив, отразено в т. 1 от Протокол № 6 от 7.02.2017 г. на Факултетния съвет на Факултета по "Лозаро-градинарство" при Аграрния университет-Пловдив, с който гл. ас. д-р Л. А. е избран за доцент при Аграрния университет, по област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6. 1 Растениевъдство, научна специалност "Лозарство" към катедра "Лозарство". И трите жалби са били преценени за допустими, поради което на основание чл. 213 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК съдът е съединил производствата по трите дела за разглеждането им в едно общо производство и постановяване на едно решение по тях. Като е разгледал жалбите по същество съдът е приел, че те са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. За да достигне до този резултат Административният съд-Пловдив е установил фактите по спора, свързани с решението за обявяване на конкурса и избора за заемане на академичната длъжност "доцент", описал е подробно протоколите от заседанията на факултетния съвет, на катедрения съвет, взетите решения по тях с необходимото мнозинство, издадените заповеди на ректора на Аграрния университет, назначеното научно жури, дадените рецензии и становища по представените материали за участие в конкурса от четиримата кандидати и въз основа на тях е направил правен извод, че проведената процедура е съответна на чл. 24 - 28 ЗРАСРБ в редакцията на закона, обн. в ДВ, бр. 68 от 2.08.2013 г., действала към момента на взетите решения. При провеждането на конкурса и избор за заемане на академичната длъжност "доцент" не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В представения по делото протокол № 6 от 7.02.2017 г. от заседанието на Факултетния съвет е установил, че решението му по т. 1, която е била за избор на доцент по научна специалност "Лозарство" към катедра "Лозарство" са гласували всичките присъстващи, като решението е взето с 30 гласа, без нито един от присъстващите да гласува "против" или "въздържал се". Съдът е приел, че преценката върху представените материали от участниците не може да бъде направена от него, защото това е преценка по целесъобразност, върху която съдът не упражнява контрол. Неговите правомощия са само относно законосъобразността на проведената процедура, за която е приел, че тя е съответна на разписаната в ЗРАСРБ. По възражението за несъответствие на избрания за доцент Л. А. с изискването на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ, съдът е обсъдил представеният научен труд – "Лозарство и производство на вино", представляващо учебник (учебно помагало), като е описал индивидуализиращите му белези. Приел е, че този учебен труд не представлява монографичен труд, не е бил рецензиран като такъв по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ, а като учебно помагало, което е било преценявано заедно с останалите негови научни публикации, приложени към документите му за участие в конкурса. Съдът е описал и представените по делото публикации в научни издания на Л. А. от "Справка на публикациите на д-р Л. А.", които са били предмет на преценка и оценка от научното жури като "равностойни публикации в специализирани научни издания" по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3. Такава преценка е била направена и относно научните постижения, представени от тримата касатори в настоящото производство и участници в конкурса, като съдът е приел, че всичките те са били поставени при равни условия, при спазване на разпоредбите на чл. 27 и 27а ЗРАСРБ и всичките са получили положителни оценки. Научното жури е взело своето решение за избора на Л. А. чрез гласуване с единодушие, като от 7 члена на журито "за" са гласували всички членове, без да има "против" или "въздържал се". Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателите относно преценката на преподавателската дейност на Л. А., като се е позовал на реда, разписан в чл. 27, ал. 4 ЗРАСРБ, като е направил извод, че този ред също е спазен, поради което и двете възражения е приел за неоснователни. За неоснователно съдът е приел и възражението относно състава на научното жури. След отмяната на решенията на комисията, направила избор за допускане до участие в конкурса, работата по него е продължила от онова незаконосъобразно действие, а то е неправилното отстраняване от участие на тримата касатори в настоящото производство, в състав от вече назначеното със заповед научно жури. Всичките участници в конкурса са били оценени съобразно законовите изисквания. Като краен правен извод съдът е извел, че конкурсът и изборът са законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбите. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Редът за избор на академичната длъжност "доцент" е разписан в чл. 24 - 28 ЗРАСРБ и съответните му текстове – чл. 53 - 59 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ (ППЗРАСРБ) в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., действала към момента на провеждането на конкурса и избор. Първото възражение в касационните жалби е относно това, че конкурсът бил открит не защото е имало нужда от заемането на академичната длъжност "доцент", а защото Л. А. е решил, че е бил готов да стане доцент по лозарство. Според чл. 55, ал. 2 ППЗРАСРБ конкурсът се открива ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност, предвидени съгласно правилника на висшето училище. От проведеното заседание на катедрения съвет на катедра "Лозарство", отразено в Протокол № 3 от 15.06.2015 г. е видно, че е взето единодушно решение да се предложи на факултетния съвет на факултета по "Лозаро-градинарство" да бъде обявен конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент" по научната специалност Лозарство към катедра "Лозарство". От съдържанието на протокола се установяват направените разисквания на членовете на катедрения съвет, послужили като мотиви за взетото решение Вярно, че Л. А. е подал документите за участие и избор в конкурса за заемане на академичната длъжност "доцент", но това не представлява съществено нарушение на проведената процедура по конкурса и избор, защото е видно, че е направена преценка на изведените часове през учебната 2013 - 2014 г. със студенти от редовна и задочна форма на обучение. Преценена е натовареността на осемте преподаватели в катедрата и е било установено, че остават в повече 1274 часа. Изискването за достатъчни часове е било налично. Налице е било и второто изискване – катедрата да има нужда от подготвен кандидат, като след пенсионирането на доц. Б., катедрата е разполагала с три хабилитирани лица, което е било недостатъчно. По така изложените мотиви от катедрения съвет се установява, че е спазена процедурата за обявяване на конкурса, а жалбите в тази им части са неоснователни. В касационните жалби се прави оплакване и против състава на избраното научно жури. Процедурата за избор на научно жури е разписана в чл. 57 ППЗРАСРБ. От протокол № 4 се установява, че на 14.09.2015 г. е проведено заседание на катедрения съвет на катедра "Лозарство", като по т. 6 от дневния ред е избрано научно жури. Двама от членовете му са вътрешни, а останалите 5 са външни на Аграрния университет - Пловдив. След станалите обсъждания е направено гласуване, като от гласувалите общо 8 членове, 6 гласа са били "за" неговия състав, а двама – "против". Решението е взето с мнозинство, то е било утвърдено с решение от факултетния съвет на факултета по "Лозаро-градинарство", взето по протокол № 97 от 16.09.2015 г., след което е издадена заповед № РД-16-1018 от 20.10.2015 г., с която ректорът на Аграрния университет - Пловдив е определил членовете на научното жури. Следователно процедурата разписана в чл. 57, ал. 1 и 2 ППЗРАСРБ е спазена. Оплакването на касаторите, че е следвало да се назначи ново научно жури е неоснователно, защото след отмяната на незаконосъобразното действие, процедурата продължава от там, където е установено нарушението и тъкмо незаконосъобразното отстраняване от участие на трима от кандидатите е повторено, като те са допуснати до участие и са разгледани техните научни трудове. По така изложените мотиви касационните жалби и в тази им част са неоснователни, а твърдението, че е следвало да се избере нов състав на научното жури е защитна теза на касаторите, която е неоснователна. Неоснователно е и оплакването, че Л. А. не е отговарял на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ, защото не е имал издадена монография. Условието за допустимост по чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ е същото, както в чл. 53, ал. 1, т. 3 от ППЗРАСРБ. Според него кандидатите трябва да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научна степен "доктор на науките". От данните по делото се установява, че нито научното жури, нито съдът са приели представеният научен труд – "Лозарство и производство на вино", представляващо учебник (учебно помагало) за монографичен труд, а като публикация и то е преценявано ведно с всички останали научни трудове. Изискването на цитираната норма е публикуване на монографичен труд или равностойни публикации, в условията на алтернативност. И това изискване е било спазено, а относно представените рецензии и писмени становища от членовете на научното жури, които са по целесъобразност, съдът не може да упражнява контрол. От протокол № 6 от 7.02.2017 г. се установява, че на това заседание на факултетния съвет на факултета по "Лозаро-градинарство" по т. 1 от дневния ред "Избор на доцент по научна специалност Лозарство към катедра "Лозарство", всичките присъствали 30 членове, са гласували единодушно при вземане на решението за избора на Л. Т. за доцент. От изложеното следва, че касационните жалби са неоснователни, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касаторите за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Искането на Факултетния съвет на факултета по "Лозаро-градинарство" при Аграрния университет - Пловдив за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. И. С., З. Н. и М. И.ще следва да заплатят доказаните разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение