Решение № 100 от 24.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 2/2011 г.

Решение № 100 от 24.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 2/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 2377/2010 г. на Районен съд гр. Плевен, образувано по искане на Главния прокурор на РБ. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура е направено оплакване за нарушение на закона. Осъдения А. Д. А., чрез защитата си е на становище искането, което е в негова полза да се уважи. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 1.11.2010 г. постановено по нохд. № 2377/2010 г. на Районен съд гр. Плевен е одобрено споразумение между Районна прокуратура гр. Плевен и защитата на подсъдимите тогава А. А. и С. А., по силата на което А. А. се е признал за виновен, на 13 срещу 14. 02.2010 г. в с. Тотлебен, като непълнолетен но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие с брат си С. А., отнел чужди вещи на стойност 144,40 лв. от владението на Р. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-престъпление по чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 63, ал. 1т. 3 НК, поради което се е съгласил при условията на чл. 55, ал. 1т. 2 б. Б НК, да изтърпи наказание пробация, при следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес в село Тотлебен за срок от една година, два пъти седмично -задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година -безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа за срок от една година. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на Главния прокурор на РБ: Единственото оплакване за нарушение на закона, касае наказанието "безвъзмезден труд в полза на обществото от 150 часа за срок от една година ", което е в нарушение на чл. 42а, ал. 4 НК, по силата на която норма "мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица ненавършили 16 годишна възраст ". Довода е основателен. Определението с което е одобрено споразумението е в нарушение на закона, тъй като към момента на извършване на деянието, за което А. А. се е признал за виновен, той е на 14 години, 8 месеца и 24 дни, далеч под изискуемите за налагане наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" 16 години. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ намира постановеното определение, в атакуваната му част незаконосъобразно, а искането на Главния прокурор на РБ основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1т. 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение