Решение № 13837 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2014 г.

Решение № 13837 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директор на дирекция ОДОП София срещу Решение № 4509/02.07.2014 г. на Административен съд София град, 11-и състав, постановено по адм. д. № 1909/2014 г, В ЧАСТТА, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2101303585/16.09.201Зг., издаден от Здравка Маринова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД София на НАП, изменен с Решение № 169/27.01.2014 г. на Директора на Дирекция лОДОПы София при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит за отделните данъчни периоди от м. 11.2011 г. до м. 10.2012 г. в общ размер на 174 686,16 лв. по фактури, издадени от "ВОЛТОМ ГРУП" ЕООД, "КСК КАЧОВ" ЕООД и "НИКС МЕТАЛ ГРУП" ЕООД. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ИБ трейдинг" ЕООД гр. София не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил частично ревизионен акт/РА/ № 2101303585/16.09.201Зг., издаден от Здравка Маринова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД София на НАП, изменен с Решение № 169/27.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, по отношение отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ВОЛТОМ ГРУП" ЕООД, "КСК КАЧОВ" ЕООД и "НИКС МЕТАЛ ГРУП" ЕООД. За да отмени обжалвания ревизионен акт в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на тези доставчици в хода на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства относно предаването на фактурираните строителни материали на ревизираното лице, поради което са налице реални доставки и неправомерно по тях не е признато правото на данъчен кредит. Решението е правилно. Настоящият касационен състав счита, че притежаването на редовно издадени данъчни фактури, респективно тяхното осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя, констатирано още в ревизионния акт, представянето както от страна на ревизирания субект, така и от неговите доставчици договори с конкретизирани в същите стоки и цени, пътни листи, складови разписки и товарителници, съдържащи коректна информация относно стоките, превозвача, приемо-предавателни протоколи и други, наличие на наети на трудови договори лица, както и наети за дейността на дружеството складови помещения, които като частни документи не са оспорени от органа по приходите в хода на ревизията,, налага извод за доказана реалност на отразените във фактурите стопански операции. Доводите, инвокирани в допълнението към касационната жалба, касаят обстоятелства относно предходни доставчици на преките и относно недоказан произход на стоките от страна на същите. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях и последващата реализация от получателя или използването й за осъществяване на облагаеми доставки от него. Съгласно националното законодателство - в разпоредбите на ЗДДС, непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства за това, че разполага с ДМА, квалифициран персонал и търговски обект, с оглед вида на стоките, не може да обоснове липсата на реалност, както е приел органът по приходите. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от предходния доставчик за транспортирането на стоките до неговия получател, наличие на търговски обект и нает персонал. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. По изложените съображения изводите на настоящата касационна инстанция са за доказаност на процесните доставки на строителни материали по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, които се подкрепят от събраните при ревизията писмени доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи, складови/стокови разписки, товарителници, и др. При наличието на конкретни доказателства за предаване, транспорт и получаване на стоката между страните по преките доставки, както и данни за извършени тези обстоятелства не може да бъде обоснован извод за недоказана реалност на доставките. Ето защо решението на АССГ е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При отсъствие на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,