Решение № 9553 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5832/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. Г., гражданин на Сирия, чрез адв. Д. Димова против Решение 4222 от 25.04.2025 г. по адм. д. 768/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 2072 от 28.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено поради съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.Твърди, че връщането на търсещия закрила в Сирия би било в нарушение на принципа "non refoulment" (забрана за връщане). Иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. А. Г., гражданин на Сирия против Решение 2072 от 28.02.2025 г. г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че чужденката е напуснала страната си по произход нелегално за Турция в края на месец 05.2024 г., където пребивавала около два месеца. В България е влязла нелегално в края на месец 08.2024 г., в група от общо 50 души, след което се предали в бежански лагер. В интервюто чужденката е заявила, че не е имала проблеми с властите в Сирия и е напуснала страната заради войната и лошото икономическо положение. Не е била съдена или осъждана в държавата си по произход, не е била арестувана в нея, не е била обект на насилие, не е преследвана. Поддържа, че е била свидетел на екзекуции, извършвани от членове на ДАЕШ. Изтъква, че икономическото положение в Сирия е много лошо и решила да търси по-добър живот в България. За изясняване на обстоятелствата в хода на административното производство е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история, административният съд е обосновал, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната на произход не са свързани със страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място, съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Счел е, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденката да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Сред подробно обсъждане на представените справки за ситуацията в Сирия е прието, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер на въоръжен конфликт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата от личната история на кандидата за закрила и е формирал правилен извод за неоснователност на молбата за закрила. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от бежанската история на търсещата закрила, не са изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо нея са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденката е заявила, че не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на нея не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е била арестуван, съдена или осъждана, не е имала проблеми, свързани с етническия й произход или с изповядваната от нея религия. Отделно от това следва да се посочи, че в Сирия са останали роднините й. Следователно, така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното от съда анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая касаторът не е била принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От нея се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденката. В случая налице е надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки относно актуалното положение в страната към 21.07. и към 10.09.2025 г. Според отразеното в последната актуална справка към началото на септември 2025 г. значително е нараснал броят на завърналите се сирийци на територията на страната, както и са налице предприети от страна на ВКБООН мерки за връщането и безпроблемното реинтегриране на лицата и техните семейства, като се извършва и вътрешно разселваните на лицата на територията на Сирия. От справката е видно, че на 05.09.2025 г. е създаден Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения от частния сектор и сирийски граждани в Сирия и в чужбина, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. По приложението на материалния закон следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, чужденката не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за нея от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07.) Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденката бъде върната обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложена на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в нейния конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд,състав на първо отделение