Решение № 8972 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12246/2009 г.

Решение № 8972 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12246/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет гр. Казанлък против Решение № 214 от 6.07.2009 г., постановено по адм. д. № 111/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответната страна - Кметът на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора е отменил чл. 18в от Наредба № 26 на Общински съвет Казанлък за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, изменен с Решение № 125/31.01.2009 г. на Общински съвет Казанлък. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената разпоредба е приета в противоречие с материалния закон, а именно с разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и чл. 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), регламентиращи, че таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер въз основа на одобрен план-сметка за разходите за всяка дейност в хипотезите на чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМДТ. По делото е установено, че такава сметка е приета и одобрена впоследствие с решение на Общински съвет от 30.04.2009 г., а към датата на приемане на оспорения текст от наредбата, такава план-сметка не е съществувала. Направен е извод, че без приета план-сметка не може да се извърши проверка за съответствие на приетите размери с необходимите и действителни разходи на общината за предоставяне на съответната услуга, съответно за спазване на принципите за определяне на местните такси, регламентирани в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ. Съдът е счел за неоснователен довода за приложимост на план-сметката от предходната година, тъй като направените с нея разчети обосновават размера на таксите за предходната година. Направен е извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба и поради противоречие й с чл. 67, ал. 1, тъй като необосновано е приложен реда за изчисляване на такса за битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, без да е установена обективна невъзможност за определянето й по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ - според количеството битови отпадъци. Изложени са съображения, че на общинския съвет не е предоставена оперативна самостоятелност относно преценката кой от способите за определяне на този размер да избере, а само когато е невъзможно таксата за битови отпадъци да се определи по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е допустимо размерът й да се определи по начина, регламентиран в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, за което е необходимо общинският съвет да изложи фактически основания и мотиви. В конкретния случай не са изложени мотиви относно невъзможността за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, както в решението за приемане на наредбата, така и в предложението на вносителя № ОС 42/15.01.2009 г. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. С оспорения текст на чл. 18в от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък е регламентирано, че размера на таксата за услугите по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 се определя в лева върху основа, която за физическите лица е равна на данъчната оценка на недвижимия имот, а за юридическите лица е равна на отчетната стойност на недвижимия имот, на базата на която се определя промил на пропорционалната такса. Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, който приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план - сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ. Според чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ се налага извода, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. След като е регламентирано в закона, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на наредбата по чл. 9 ЗМДТ, вр. чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай не са изложени никакви мотиви при приемането на самата наредба, а такива липсват и в предложението на вносителя. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че мотивите се съдържат в друг документ, представляващ част от преписката по издаването на наредбата, а и липсват твърдения в тази насока. Ето защо обосновано първоинстанционният съд е направил извода, че липсват мотиви, обосноваващи наличието на основания за приложение на реда за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че фактът за невъзможност за установяване на количеството битови отпадъци е доказан с чл. 18а, ал. 7 и ал. 8 и чл. 18б от наредбата. С цитираните норми се регламентират хипотези на определяне на таксата за битови отпадъци пропорционално в промили на база отчетна стойност на активите на предприятията, респективно на база данъчна оценка на имотите и същите по никакъв начин не обосновават приложението на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. След като в законови разпоредби - чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, е регламентирана последователност на прилагане на способите за определяне на размера на таксата, за да е налице основание за приложението на втория способ, административният орган е този, който следва да докаже наличието на основания за това, което в случая не е сторено. Неоснователни са и доводите, че решението е постановено в нарушение на чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1, 2 и 4 от ЗМДТ, както и чл. 18, ал. 3, чл. 18а и 18б от Наредба № 26 на Общински съвет Казанлък за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Напротив в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е направил законосъобразен извод за противоречие на оспорения чл. 18в от наредбата с цитираните материалноправни разпоредби на ЗМДТ, което е основание за неговата отмяна. Що се отнася до чл. 18, ал. 3, чл. 18а и 18б от наредбата, то в производството по оспорване на подзаконов нормативен акт съдът следва да установи дали акта в оспорената му част противоречи на по-висок по степен нормативен акт, но не и да изследва противоречието или съответствието му с други текстове от оспорения акт, които не са предмет на обжалване и съответно не са предмет на съдебен контрол. Касаторът поддържа, че незаконосъобразно съдът е отменил изцяло оспорената норма, тъй като от една страна тя не била оспорена в цялост от кмета на Община Казанлък, а от друга не е взето предвид правилото на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, съобразно което таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Видно от жалбата е, че е оспорен целия чл. 18в от наредбата, което обстоятелство се подкрепя и от молбата, депозирана по делото на 06.03.2009 г. Размерът на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места също е в зависимост от одобрената план-сметка, включваща и необходимите разходи за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, каквато към момента на приемане на оспорената норма не е била приета. Позоваването в касационната жалба на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ е неоснователно. Съгласно чл. 66, ал. 3 таксата може да бъде определена на база старата план-сметка, в случая тази от 2008 г. Текстът предвижда, че таксата за битови отпадъци се събира на база действащия размер на таксите за предходната година, когато Общинския съвет не е определил в предвидения срок размера на таксите за текущата година, а не че този размер може да се определя на база план-сметка за отминал период. Обстоятелството, че в чл. 18, ал. 3 от наредбата е регламентирано, че когато до края на предходната година не е приета нова план-сметка, остава да действа одобрената план-сметка към 31 декември на предходната година, не обосновава съответствието на чл. 18в с материалноправните норми на ЗМДТ. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е извършил цялостна преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните и е направил законосъобразен извод за противоречие на оспорената норма с материалноправните разпоредби на ЗМДТ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,