Решение № 14500 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2013 г.

Решение № 14500 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, против решение № 265 от 07.02.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 3814/2012 г. по описа на съда, с което е: 1) отменена заповед № ОС-06-1705/16.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД01/281 от 19.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив; 2) наредено връщане на административната преписка за произнасяне по молба-декларация с вх. № ОС-06-1705/19.09.2012 г. на Яна Аризанова за отпускане на целева помощ за отопление със задължителни указания по прилагането на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд. Ответницата по касация Яна Костадинова Аризанова от гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е оспорената от Яна Костадинова Аризанова заповед № ОС-06-1705 от 16.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на Аризанова е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2012/2013 г. с мотива, че лицето не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, защото средномесечният му доход за предходните 6 месеца е по-висок от ДМДО (диференцирания минимален доход за отопление). При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД01/281 от 19.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган, че Аризанова няма право на целева помощ за отопление, не са съобразени с релевантните факти за определяне правото на помощ за отопление. В мотивите на проверяваното съдебно решение е посочено, че в административното производство неправилно е определен средномесечният доход на Аризанова за процесния шестмесечен период (март - август 2012 г.) по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, като в изчислението е включен пенсионният запис, получен през месец август. Развити са съображения, че заради забавеното плащане на пенсията от друг административен орган не би следвало да се откаже на лицето помощ за отопление. Предвид горното е формулиран извод, че заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив е незаконосъобразна. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Съдебното решение е постановено при напълно изяснени фактически обстоятелства, но изводът на съда за незаконосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. По аргумент, че НОИ е забавил плащането на дължимите пенсии, не могат да бъдат дерогирани установените в наредбата (издадена на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за социално подпомагане) императивни правила на режима на отпускане на помощите. Съдът при постановяване на решението си е следвало да съобрази уредбата, дадена с чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, съгласно която доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В този смисъл цялата изплатена на Аризанова сума през август 2012 г. правилно е включена от административния орган в изчисленията, които са математически верни. Доколкото средномесечният доход на лицето за релевантния период, намален със съответния коефициент, е по-висок от диференцираният минимален доход за отопление, то действително не отговаря на кумулативно установените условия в наредбата за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2012 г. - 2013 г. При наличие на отрицателна предпоставка за него не е възникнало правото на такава. Следователно оспорената заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Аризанова отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2012/2013 г., е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Ответницата по касация не отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като нейният средномесечен доход за предходните шест месеца преди подаването на молбата-декларация надвишава диференцирания минимален доход за отопление. В подобен смисъл относно правилното приложение на цитираните разпоредби са решение № 13099/2011 г. по адм. д. № 4631/2011 г. и решение 5260/2013 г. по адм. д. № 2556/2013 г. на ВАС. Като е стигнал до различен правен извод, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция не споделя развитите в мотивите на проверяваното решение съображения относно твърдяната незаконосъобразност на процесната заповед. От данните по делото явства, че тя не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК: постановена е от материално, териториално и по степен компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма (вкл. посочени фактически и правни основания), при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и с целта на закона. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,