Решение № 585 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10498/2020 г.

Решение № 585 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10498/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Янева, против решение № 4327 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 722/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № ППН-01-570/19.11.2019 г. на Комисията за защита на личните данни и министерството е осъдено да заплати съдебни разноски на ответната страна в производството Н. Беленозова. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), в писмено становище по делото, подадено чрез пълномощника юрк. М. Асьова, заявява, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, тъй като не са налице сочените основания за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът – Н. Беленозова, представлявана от адв. Д. Димов с пълномощно по делото, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди релевираните с касационната жалба отменителни основания и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Министерство на външните работи (МВнР) срещу Решение № ППН-01-570/19.11.2019 г. на КЗЛД, с което подадената от Н. Беленозова жалба срещу МВнР е обявена за основателна и на основание чл. 58, § 2, б. "и", вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679, на МВнР в качеството на администратор на лични данни е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679. За да достигне до този извод, съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съобразно изискването на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК. Мотивирал е всеки един от изводите си за издаване на решението на КЗЛД от компетентен административен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в изискуемия състав и с мнозинство от съставящите колективния орган членове. Решението е обективирано в нормативноустановената писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, според които е проведена процедурата пред КЗЛД, образувана по жалбата на Н. Беленозова срещу МВнР с оплакване за неправомерно обработване на личните й данни посредством публикуване на подадената от нея до органа по назначаване декларация по чл. 29, ал. 2 от Закона за държавния служител (отм., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Обсъдени в тази връзка са всички възражения на жалбоподателя, касаещи реда и сроковете за протичане на административното производство пред специализирания държавен надзорен орган, на който са възложени правомощията по осъществяване защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контролът по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на националния закон – ЗЗЛД. Съдът е приел също така, че Решението на КЗЛД е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, които са тези на Регламент (ЕС) 2016/679, приложим в държавите членки, считано от 25 май 2018 г., като за момент на извършване на нарушението, за което МВнР е било санкционирано, е посочил 03.05.2019 г. до момента на преустановяването му. По същество съдът е установил, че органът по назначаване (МВнР в лицето на компетентните негови служители), изпълнявайки свое законово задължение за водене на публичен регистър на декларациите по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), е обработил личните данни на държавния служител Н. Беленозова в нарушение на принципа, разписан в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който личните данни, предмет на законосъобразно обработване, следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, познат като принцип на "свеждане на данните до минимум". В случая, публикуваната на официалния сайт на МВнР декларация на Н. Беленозова по чл. 29, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за имотно състояние и получени възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, съдържа данни на задължения субект в обем, надхвърлящ законоустановения с нормите на § 2, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДП) на ЗПКОНПИ, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 12-14 от с. з. С оглед на това съдът е потвърдил извода на КЗЛД за допуснато от администратора на лични данни нарушение на основния принцип за обработване на лични данни по чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 при публикуването на официалната интернет страница на Министерството на декларацията по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл на Н. Беленозова, съдържаща данни в обем две имена, ЕГН, номер на лична карта, длъжност и дирекция, в която работи деклараторът, постоянен и настоящ адрес. В решението на АССГ са изложени доводи относно неприложимостта на чл. 25а от ЗЗЛД и чл. 28 от ЗАНН към настоящия случай. Анализиран е и въпросът за съразмерността спрямо извършеното нарушение на приложеното от КЗЛД корективно правомощие по чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на администратора на лични данни – МВнР. С мотивирани съображения съдът е възприел наложеното от надзорния орган административно наказание "имуществена санкция" като съответстващо, подходящо по вид и размер на преследваната с него цел, която в конкретния случай, с оглед специфичните обстоятелства, разкрива едновременно санкционен, дисциплиниращ и предупредителен характер, като същевременно със санкцията не се надхвърля необходимото за постигането на целта. Санкцията е определена в размер, който съдът, потвърждавайки становището на административния орган, е преценил като справедлив съобразно степента на засягане на обществените отношения, свързани със защита на личните данни – предмет на нарушението, и като обоснован на основата на анализ на относимите елементи, визирани в чл. 83, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. С тези аргументи административният съд е отхвърлил жалбата на МВнР срещу Решение № ППН-01-570/19.11.2019 г. на КЗЛД като неоснователна. Решението е правилно – постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и доказателствата по делото. При решаването на спора съдът е установил вярно и изчерпателно релевантните фактически обстоятелства по делото и въз основа на точен анализ е достигнал до обосновани правни изводи, съответни на буквата и духа на закона. Правилно съдът е констатирал, че МВнР е администратор на лични данни и в това качество е обработвало личните данни на Н. Беленозова – лице, заемащо служба в МВнР. Несъмнен факт по делото е, че при проверка от страна на Н. Беленозова на сайта на МВнР на 03.05.2019 г. служителката е установила, че подадената от нея декларация на основание чл. 29, ал. 2 от ЗДСл (отм. към настоящия момент) за имотно състояние и получени през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, е публично достъпна на сайта на Министерството – обстоятелство, което тя намира за противоречащо на правата й, предоставени и гарантирани със ЗЗЛД. В защита на своите права и интереси, на 07.05.2019 г. Н. Беленозова отправя молба до МВнР, обективирана в грама № 651/07.05.2019 г., личните й данни в посочената декларация да бъдат заличени. Предвид липсата на отговор, служителката депозира жалба пред КЗЛД, с която търси защита на нарушените си права от специализирания национален надзорен орган в областта на личните данни. Жалбата е входирана в деловодството на административния орган на 21.06.2019 г., като безспорно установено по делото е, че и към този момент декларацията по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл не е била отстранена от официалната интернет страница на МВнР, съответно данните на Н. Беленозова не са били заличени от нея. Предприетите от КЗЛД действия по изясняване и разглеждане на случая сочат на обстоятелството, че така публикуваната декларация, съдържаща данните на Н. Беленозова в обем две имена, ЕГН, номер на лична карта, длъжност и дирекция, в която работи, постоянен и настоящ адрес, не е променена, заличена, отстранена и към датата 23.07.2019 г., когато КЗЛД извършва вътрешна проверка, обективирана в Протокол за изготвяне на екранни разпечатки, с рег. № ППН-01-570#1/23.07.2019 г. Касаторът - МВнР по същество не отрича факта, че на официалната интернет страница на ведомството действително е била публикувана декларацията по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл на Н. Беленозова, като в становище от 01.08.2019 г., предоставено по образуваното пред КЗЛД административно производство, твърди, че с подаването по електронен път едновременно в един файл на две декларации от Н. Беленозова – тази за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ (с дата 26.04.2018 г.) и тази по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл (вече отменена и неотносима към актуалния ЗДСл и ЗПКОНПИ), МВнР е било въведено в заблуждение ("подвеждане") относно обработката на данните при публикуване на декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ. В същото становище се сочи, че декларацията на г-жа Н. Беленозова от дата 24.04.2018 г. по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл за имотно състояние и получени възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, е отстранена от официалната интернет страница на МВнР, раздел "Антикорупция". Повторна проверка на КЗЛД от дата 04.11.2019 г. е установила достоверността на последното обстоятелство. При тези фактически установявания, съдът обосновано е приел, че жалбоподателят и настоящ касатор - МВнР, в качеството си на администратор на лични данни, не установява нито в административното, нито в съдебното производство, с каква цел е обработил личните данни на Н. Беленозова в подадената от нея декларация по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл (отм.); , в т. ч. ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес, като се има предвид, че към процесния период (който започва да тече от 03.05.2019 г. – деня, в който служителката е установила за първи път, че декларацията й за имотно състояние и възнаграждения извън служебното правоотношение е публично достъпна на сайта на МВнР без заличени данни) изпълнението на задължението на органа по назначаване за поддържане на публичен регистър на декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се извършва по отношение на декларациите за имущество и интереси единствено в частта за интересите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12 – 14, вр. с § 2, ал. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. В конкретния случай, обработването на личните данни, каквото несъмнено представлява воденето на публичен регистър на декларациите за имущество и интереси на задължените по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ субекти, е извършено в нарушение на принципа за "свеждане на данните до минимум", закрепен в чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД, съответно чл. 2, ал. 2, т. 3 (отм.); от ЗЗЛД, поради което обработването като прекомерно, несъобразено с изискванията на закона за допустим и необходим обем на подлежащите на публикуване данни, се явява незаконосъобразно. В случая е налице изрична законова разпоредба, която предписва каква част от информацията, съдържаща се в декларацията за имущество и интереси следва да бъде публична, като наред с това разпоредбата на § 2, ал. 3 от ДР на ЗПКОНПИ изрично предвижда, че публичният регистър на подадените декларации по чл. 35, ал. 1 от ДПКОНПИ следва да се води при спазване на изискванията за защита на личните данни. Въз основа на подробно изяснената фактическа обстановка по случая, относно която страните не спорят, съдът е извел правилен извод за допуснато нарушение на принципа за "свеждане на данните до минимум" с публикуване на сайта на МВнР на декларацията по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл на Н. Беленозова, ведно с всички съдържащи се в нея данни. Правилен е и изводът на съда, че наложеното на администратора на лични данни административно наказание по чл. 58, § 2, б. "и", вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 е определено в съответствие с всички относими към процесния случай факти и обстоятелства, съставляващи елементите на преценка за степента на необходимост, ефективност и съразмерност на предприетото от органа действие по отношение на констатираното нарушение на правилата за защита на личните данни. В разпоредбата на чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 са регламентирани принципите, в съответствие с които следва да се обработват личните данни, като в т. "в" от същата е установен принципът на "свеждане на данните до минимум". В случая в противоречие с цитираните текстове, от страна на МВнР, в качеството му на администратор, не се установява нито в административното, нито в съдебното производство, с каква цел е обработил личните данни от декларация по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл на Н. Беленозова в процесния период (от 03.05.2019 г. до момента на отстраняване на декларацията от официалния сайт на МВнР, който момент не е категорично установен по делото, но със сигурност е настъпил във времето между 23.07.2019 г. и 04.11.2019 г.). Съдът правилно е посочил, че според доказателствения материал по делото, личните данни на лицето в обем - две имена, ЕГН, номер на лична карта, длъжност и дирекция, в която работи деклараторът, постоянен и настоящ адрес, са обработени в нарушение на принципа за "свеждане на данните до минимум" – чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679. По делото категорично е установено, че личните данни са предоставени от субекта на данни на администратора не без основание, тъкмо обратното – правното основание е по чл. 6, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 – "обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора", във връзка с установеното в § 2, ал. 3 от ДР на ЗПКОНПИ задължение на органа по назначаване за водене на публичен регистър на декларациите по чл. 35 от ЗПКОНПИ, сред които е и декларацията за имущество и интереси. В случая, задължение на административния орган е да бъде запознат и да изпълнява точно и добросъвестно разпоредбите на закона, свързани с воденето на посочените регистри съобразно императивните норми и правилата, установени в областта на защитата на личните данни. Не може де бъде прието възражението на касатора, заявено и в първоинстанционната жалба, че предоставяйки личните си данни с подадената по електронен път декларация по чл. 29, ал. 2 от ЗЗЛД, г-жа Беленозова е нарушила сама принципа за свеждане на данните до минимум, като от своя страна МВнР е реагирало в кратки срокове на молбата й за сваляне на личните данни от сайта на ведомството. Както бе посочено по-горе, повече от два месеца след подаване на молбата на Н. Беленозова до МВнР от 07.05.2019 г., декларацията й по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл продължава да бъде публично достъпна на сайта на МВнР. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме наличие на състав на неправомерно обработване на лични данни в хипотезата на обработване в нарушение на принципа за "свеждане на данните до минимум" – чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679. В случая е без значение кога точно въпросната декларация е била отстранена от интернет сайта на ведомството, доколкото безспорно установено е, че тя е била публично достъпна в рамките на един немалък период от време, което именно превръща деянието в продължено/продължаващо нарушение. Свалянето след 23.07.2019 г. на декларацията от интернет страницата на Министерството, както и фактът, че лицето Н. Беленозова не доказва настъпването на реални имуществени или неимуществени вреди от оповестяването на данните й посредством публикуване на декларацията по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл, не влияят на преценката за извършване на нарушението, което е от категорията на формалните. Те имат единствено значението на благоприятстващи фактори при преценката относно тежестта на административното наказание "имуществена санкция", определено за администратора, допуснал нарушение на основния принцип по чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679. Размерът на санкцията – 2 000 лева, правилно е преценен от административния орган и от първоинстанционния съд като справедлив и ненадхвърлящ необходимото за постигане целите на упражненото от органа корективно правомощие по чл. 58, § 2, б. "и", вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че обработването на данните от страна на МВнР е допустимо, съгласно чл. 6, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679, но надхвърля обема, необходим за осъществяване на целите, за които се обработват, в резултат на което е нарушен принципът, регламентиран в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679. Като приел решението на КЗЛД за законосъобразно и отхвърлил жалбата на МВнР срещу него, АССГ е постановил съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на закона, съобразявайки изцяло наличните и относими към спора факти. При тези съображения, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за присъждане на разноски от всяка от ответните страни в настоящото производство, касационният жалбоподател Министерство на външните работи следва да бъде осъдено да заплати на Комисията за защита на личните данни сума в размер на 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействия, на Н. Беленозова на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, състав на пето отделение,