Решение № 2502 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16126/2009 г.

Решение № 2502 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16126/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "ТВ МИКС" АД, гр. Бургас, подадена от изпълнителния директор Цеца Йорданова Вълчева - Алексова срещу решение № 11975 от 14.10.2009 г. по адм. дело № 8372/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С § 34, ал. 2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ПЗР на ЗИДЗРТ - обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 г.) са създадени две взаимно свързани задължения: а) регистрираните и лицензираните по дотогава съществуващия ред радио- и телевизионни оператори в едномесечен срок от влизането в сила на този закон да представят документи съгласно изискванията на чл. 111, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с цел в новосъздадения публичен регистър да бъдат попълнени данните по чл. 125б, ал. 1 ЗРТ и б) Съветът за електронни медии (СЕМ) в двумесечен срок, също от влизането в сила на закона, служебно да впише в този новосъздаден публичен регистър посочените в б."а"оператори. А със същия § 34, ал. 6 ПЗР на ЗИДЗРТ е предвидена санкция - заличаване от СЕМ на регистрацията - за операторите, които не са изпълнили в срок задължението си по ал. 3. Не се спори между страните, че касационният жалбоподател е такъв оператор и в указания от закона срок не е изпълнил задължението си по § 34, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗРТ. Поради това с решение № 102 от 28.04.2009 г. СЕМ служебно е заличил регистрацията му. А с посоченото по-горе решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "ТВ МИКС" АД срещу това решение на СЕМ. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че СЕМ не е бил длъжен да уведоми жалбоподателя за започнатото производство по заличаването му от регистъра, поради което издаденото от него решение не е процесуално незаконосъобразно (т. е. не е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила). Решението е правилно. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на аргументи, идентични на изложените в жалбата срещу решението на СЕМ, основният от които е, че жалбоподателят не е бил осведомен за задължението си по § 34, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗРТ от 2009 г. и че "още в хода на производството пред първата съдебна инстанция е представил в СЕМ всички необходими документи, съгласно изискванията на чл. 111, ал. 2 от ЗРТ". Последното обстоятелство според касационния жалбоподател било самостоятелно основание за оспорване на съдебното решение, защото основанието за заличаването на регистрацията му е отпаднало преди да бъде постановено това решение, а освен това обстоятелството, че СЕМ е приел подадените от него, макар и със закъснение документи, свидетелствало, че "административният орган се е съобразил мълчаливо с обстоятелството, че срокът е бил твърде кратък, за да бъде спазен от дружеството". А според него (според дружеството - жалбоподател) срокът по § 34, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗРТ е инструктивен, а не преклузивен, поради което с неговото изтичане не са се погасили притежаваните от дружеството права. Само е заличена регистрацията му, но "именно поради инструктивния характер на установения срок то има правната възможност да поиска тази регистрация да бъде извършена в един последващ момент." Тези доводи са неоснователни. С изтичането на срока по § 34, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗРТ при наличието на неизпълнено задължение от страна на жалбоподателя за СЕМ е възникнало правомощието да заличи регистрацията му. СЕМ обаче не е пристъпил незабавно към заличаване на регистрацията, а е направил това едва когато е изтекъл и двумесечният срок, в който е бил длъжен служебно да регистрира операторите по ал. 2. Така че един срок от 2 месеца съвсем не е кратък за изпълнението на задължението по ал. 3 на § 34 ПЗР на ЗИДЗРТ. А аргументът, че жалбоподателят (т. е. неговите органи) не е знаел за разпореденото от закона задължение, противоречи на общоизвестното (и общоприето) правило, че незнанието на закона не оневинява, защото законите и въобще всички нормативни актове се довеждат до знанието на техните адресати като се обнародват в "Държавен вестник". Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,