Решение № 4417 от 26.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници срещу Решение 2313/08.04.2022г., постановено по адм. дело 11231/2021г. на Административен съд София град, поправено с решение 3179/11.05.2022г., с което е отменено решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021г., на директора на ТД Митница София, в частта, оспорена пред директора на Агенция Митници и потвърдена от него с решение Р-411/32-329534 от 18.10.2021г., с която на Метро Кеш енд Кери България ЕООД мълчаливо е отказано възстановяване на законна лихва върху възстановеното със същото решение недължимо платено мито в размер на 81 723.71лв., като е постановено връщане на преписката на директора на ТД Митница София за произнасяне по искане с рег. 32-249860 от 04.08.2021г. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за недопустимо в евентуалност за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че съдебното производство е образувано срещу несъществуваща част от решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021г. на директора на ТД Митница София, тъй като в това решение липсва произнасяне на органа с диспозитив за отказване възстановяване на претендираната законна лихва. В нарушение на АПК съдът не е указал на жалбоподателят да уточни кой точно административен акт обжалва, като по този начин се е произнесъл по недопустима жалба. В издаден изричен административен акт, какъвто е посоченото по-горе решение, няма как да има част в която мълчаливо да е изразена неговата воля . В решението на директора на Агенция Митници не е потвърдена част от решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021г. на директора на ТД Митница София, а е прието, че по искането на дружеството е формиран мълчалив отказ, като този отказ е правилен, поради което и на основание чл. 97, ал. 1 от АПК е отхвърлил жалбата срещу него. Недопустимо съдът е приел, че се касае за потвърждаване на мълчалив отказ, обективиран в посоченото решение на директора на ТД Митница София. В евентуалност се сочи, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според касатора в приложимия към настоящия момент и към момента на издаване на акта Регламент /ЕС/ 952/2013 не са делегирани правомощия на националния законодател да предвиди нещо различно от установеното в регламента, както това е било сторено с чл. 241 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 /отм/. В чл. 116, §6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е посочено, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи, освен ако решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, а в конкретния случай тази предпоставка не е налице. Касаторът моли съда да обезсили оспореното решение на АССГ, като недопустимо, а в евентуалност да го отмени като неправилно и да отхвърли жалбата на дружеството. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Метро Кеш енд Кери България ЕООД счита жалбата за неоснователна по подробно изложени в писмена защита доводи. Моли съда да остави в сила оспореното съдебно решение и претендира разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че: На 24.09.2013г., от началника на Митница София /понастоящем ТД Митница София/ е издадено решение 9600-0337/24.09.2013г., с което на Метро Кеш енд Кери България ЕООД са определени задължения в размер на 97 371.57лв. мито и 748 821.77лв. ДДС. С Решение 565/13.11.2013г. на директора на Агенция Митници е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посоченото по-горе решение в частта в която в тежест на дружеството са определени задължения за вносни мита в размер на 81 723.71лв. и ДДС в размер на 621 867.16лв., като в останалата част задълженията са отменени. На 09.10.2013г. Метро Кеш енд Кери България ЕООД внасят сума в размер на 80 638.02лв., а на 11.11.2014г. и сума в размер на 1 085.69лв. С решение 1559/04.03.2020г., постановено по адм. дело 12319/2013г. на АССГ е отменено решение 9600-0337/24.09.2013г. на началника на Митница София, в частта за определени митнически задължения в размер на 97 371.57лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на длъжника и е отхвърлена жалбата в частта за определени задължения по ЗДДС. С решение 3912/26.03.2021г., постановено по адм. дело 8849/2020г. на ВАС е оставено в сила решението на АССГ. С молба вх. 32-249860/04.08.2021г., Метро Кеш енд Кери България ЕООД подава заявление за възстановяване на вносното мито в размер на 81 723.71лв., ведно със законната лихва от датата на плащане на митото до окончателното му възстановяване. С решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021г. директора на ТД Митница София е определено на дружеството да се възстановят вносни мита в претендирания размер. По отношение претендираните лихви е прието, че чл. 129 от ДОПК е неприложим тъй като сумите по вносните мита се явяват надвзети, а възстановяването на надвзети суми се извърша по реда на Регламент /ЕС/ 952/2013, като в чл. 116, § 6 от този акт е прието, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви от митническите органи. Тези мотиви обаче не са намерили отражение в диспозитива на решението на директорът на ТД Митница София. С решение Р-411/32-329534 от 18.10.2021г. директорът на Агенция Митници е приел, че липсата на изричен диспозитив в решението на директорът на ТД Митница София в частта за търсените лихви, въпреки наличието на изложени мотиви, представлява мълчалив отказ за възстановяване на лихвите и се е произнесъл по него. Прието е, че изложените доводи от издателят на акта са правилни и в унисон с Регламент /ЕС/ 952/2013 и е отхвърлена жалбата на дружеството. АССГ е приел, че предмет на разглеждане пред него е решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021г., на директора на ТД Митница София, в частта, оспорена пред директора на Агенция Митници и потвърдена от него с решение Р-411/32-329534 от 18.10.2021г., с която на Метро Кеш енд Кери България ЕООД мълчаливо е отказано възстановяване на законна лихва върху възстановеното със същото решение недължимо платено мито в размер на 81 723.71лв., Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения акт е издадено от компетентен орган и при издаването им органът не допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. По същество съдът е счел жалбата за основателна, а оспорения акт за неправилен, като издаден в противоречие с материалноправните норми. Прието е, че в конкретния случай основанието за възстановяване на лихвата не попада в хипотезите на чл. 116, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, тъй като възстановяването на митото е последица от отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация. АССГ е счел, че е налице непълнота на закона предвид разпоредбата на § 6 от чл. 116, която следва да се преодолее по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА и е приложил нормата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. и мита. В тази връзка се е позовал и на решение на СЕС С-365/15. В обобщение АССГ е отменил решението на директорът на ТД Митница София, в частта оспорено пред решаващия орган, с което на дружеството мълчаливо е отказано възстановяване на претендираната законна лихва върху възстановени митни сборове и е приел, че издателят на акта следва да се произнесе по искането на дружеството с положителен акт, поради което е върнал преписката на директорът на ТД Митница София. Обжалваното решение е недопустимо. Предмет на съдебен контрол могат да бъдат издадени изрични писмени административни актове, формирани мълчаливи откази или актове изразени чрез мълчаливо съгласие. Издаването на акт като комбинация от посочените три начина е взаимноизключващо се. В конкретния случай АССГ е приел като предмет на спора оспорване на решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021г., на директора на ТД Митница София, в частта в която мълчаливо е отказано на дружеството възстановяване на търсената законна лихва. Несъвместимо е обжалването едновременно на издаден изричен писмен индивидуален административен акт и формиран мълчалив отказ, произхождащи от един и същи административен орган с еднакъв предмет на отправеното към него искане т.е. логически няма по какъв начин акт съчетаващ в себе си двете форми за изразяване волята на органа да съществува в правния мир. В конкретния случай неправилно е прието, както от АССГ, така и от решаващия орган, че се касае за мълчалив отказ грешно съдът е приел, че се обжалва решението на директора на ТД Митница София, в частта в която мълчаливо е отказано възстановяване на законна лихва, а така също грешно е и възприетото от решаващия орган, че се касае за формиран мълчалив отказ на издателят на акта т.е. както решаващия орган, така и първоинстанционния съд са се произнесли по недействителен акт. Видно от оспореното решение е, че в него директорът на ТД Митница София изрично е изложил мотиви във връзка с отказване възстановяване на претендираната законна лихва, но това не е намерило отражение в диспозитива на акта т.е. налице е изрично писмено волеизявление на сезирания орган по искането, което обаче не е било визирано в диспозитива на акта. При това положение се касае за допусната очевидна фактическа грешка в оспорения акт - формирана изрична воля на издателят на акта, ненамерила своето външно отразяване в постановеното решение. Налице са предпоставките за извършване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62 от АПК. По силата на посочения текст очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на административни органи чрез поправка на допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общия принцип, въведен в административното право за стабилитет на административните актове. В константната си практика ВАС приема, че грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. В конкретния случай директорът на ТД Митница София е сформирал мотиви за отказ, но е пропуснал да ги обективира в диспозитива на съдебния акт. Тази процесуална грешка следва да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. На второ място АССГ неправилно е конституирала и страните по делото, с оглед на приетия за предмет на оспорването акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал акта. Въпреки, че съдът е приел, че предмет на оспорване е решение РЗМ-5800-1092/32-275814 от 27.08.2021г., на директора на ТД Митница София, в частта, оспорена пред директора на Агенция Митници и потвърдена от него с решение Р-411/32-329534 от 18.10.2021г., с която на Метро Кеш енд Кери България ЕООД мълчаливо е отказано възстановяване на законна лихва, като страна по делото е конституиран директорът на Агенция Митници, а не издателят на акта директорът на ТД Митница София. Само на правния субект, който е сочен за издател на оспорения акт, законът предоставя процесуална правоспособност да докаже пред съда законосъобразността на акта. Законът не поставя никакви други изисквания, за да придобие качеството на ответник правният субект, издал оспорения акт, освен да е издател на акта. Дали издалият оспорения акт правен субект е компетентен да го издаде и дали са спазени изискванията за законосъобразност при издаване на акта, правният субект ще трябва да докаже в рамките на съдебното производство. Законът, чрез предоставянето на процесуална правоспособност на правния субект, издател на оспорения акт, гарантира, че съдебното производство ще бъде проведено спрямо надлежния ответник и следователно ще осигури държавната санкция на нарушилия предоставената му власт орган и чрез това ще защити правата на адресата на акта или ще отхвърли оспорването и ще установи законното упражняване на държавната власт по задължителен за страните по делото начин. По принцип законодателят може да предвиди възможност за определен вид актове, процесуална правоспособност да има не издателят на акта, а друг (обикновено горестоящ орган, който извършва задължителен административен контрол) орган, но тази възможност следва да е изрично предвидена в закон, защото представлява отклонение от визирания в чл. 153, ал.1 от АПК основен принцип. В конкретния случай издадения акт на директорът на ТД Митница София е по реда на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗМ даваща му законово право да издава актове свързани с възстановяване на платени митни сборове, като този акт е оспорен по административен ред пред по-горестоящия орган директорът на Агенция Митници и последния по реда на чл. 81 от АПК е произнесъл своето контролиращо решение. По силата на чл. 98, ал. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт, ако е налице отхвърляне на жалбата, както е в настоящия случай т.е. следвало е като ответната страна да се конституира издателят на акта директорът на ТД Митница София, а не по-горестоящия орган, чийто акт не е подлежал на съдебен контрол в посочената по-горе хипотеза. При това положение и с оглед недопустимото произнасяне по акт, който не е обект на търсената защита, както и поради неправилното конституиране на ответната страна по делото, следва решението на АССГ да се обезсили, производството по делото да се прекрати и последното да се изпрати като преписка на директорът на ТД Митница София за извършване на процедура по чл. 62, ал. 2 от АПК. При това положение се възобновява и висящността пред решаващия орган, като последния следва да произнесе своя акт именно по отношение оспорения изричен индивидуален административен акт касаещ отказа за възстановяване на търсената законна лихва, съдържащ се именно в решението за поправка на очевидна фактическа грешка. След приключване на административното оспорване на акта и уведомяването на дружеството, последното има правната възможност да подаде жалба, пред съответния административен съд, като спази разпоредбата на чл. 150 от АПК. Административния съд след изпълнение на задълженията си в чл. 158 от АПК следва да разгледа спора и да произнесе акт свързан с предмета на оспорването, като прецени неговата законосъобразност на всички основания посочени в чл. 146 от АПК. С оглед горното на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции - сума в размер на по 2 437лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 518.34лв. д.т. пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение,