Решение № 2875 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 16/2021 г.

Решение № 2875 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 16/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Ф. А., чрез адвокат Т. Илиев, срещу решение № 5730/22.10.2020 г. постановено по адм. дело № 7928/2020 г. на Административен съд – София – град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения в подкрепа на жалбата, като е направено искане съдебния акт да бъде отменен с всички законни последици и да бъде разпоредено незабавното освобождаване на Ф. А. от Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към Дирекция "Миграция" – МВР в [населено място]. Ответникът, директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез старши юрисконсулт В. Чорбаджийски, оспорва касационната жалба по подробно развити съображения в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: Производството пред Административен съд – София – град /АССГ/ е образувано по жалба на Ф. Али, гражданин на Ислямска Република Пакистан, срещу Заповед № 5364 з-1239/21.07.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ при Дирекция "Миграция"– [населено място] с 6 /шест/ месеца, считано от 30.07.2020 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка /ПАМ/, но не по-късно от 30.01.2021 г. За да постанови решението си съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е приложените и приети доказателства, възраженията на страните и относимата правна уредба. Приел е, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Със същата е продължен срокът за принудително настаняване в СДВНЧ, считано от 30.07.2020 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо лицето принудителна административна мярка, но не по-късно от 30.01.2021 г., като органът е възприел мотивите, изложени в предложението за продължаване на срока за принудително настаняване на чужденеца. Съдът е приел и че посочените в акта релевантни обстоятелства не са оборени с надлежни доказателства от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Обосновал е извод, че чужденецът няма валиден документ за задгранично пътуване, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му от Република България, като отказва да се върне доброволно в страната си по произход и същевременно не посочва трета сигурна страна. Тъй като Ф. А. е гражданин на трета държава, пребивава незаконно на територията на страна и категорично отказва съдействие на органите за изпълнение на приложената ПАМ, органът законосъобразно е формирал извод, че съществува опасност същият да се укрие и да осуети изпълнението на мярката. Въз основа на така приетото, съдът е достигнал до извода, че обжалваната мярка по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на мярка по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ, като същата е съобразена и с изискванията на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /наричана за краткост Директива 2008/115/ЕО/. Решението е валидно и допустимо, постановено е при правилно приложение на материалния закон. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, при съобразяване на релевантните за приложението на ал. 6 обстоятелства, а именно дали чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Предоставената нормативна възможност на директора на дирекция "Миграция", по изключение да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, е в съответствие с член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО. Съгласно посочената разпоредба държавите-членки не могат да удължават посочения в параграф 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че по отношение на Ф. Али, гражданин на Ислямска Република Пакистан е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България, с влязло в сила Решение № УВР-116/24.09.2019 г. на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. Със Заповед с рег. № 5364 з-481/29.01.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ във връзка с организиране изпълнението на Заповед с рег. № 5364 з-480/29.01.2020 г. за налагане на ПАМ на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Установено е, че чужденецът няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Ф. Али е бил запознат от компетентните органи с процедурата по издаване на документ за пътуване. Същият е предоставил свои лични данни, включително и снети отпечатъци, които са били препратени до Главна дирекция "Гранична полиция" за иницииране на процедура по обратно връщане на чужденеца съобразно сключеното Споразумение за реадмисия между Европейския съюз и Ислямска Република Пакистан. Към момента на издаване на административния акт, по направеното запитване за обратно приемане на чуждия гражданин не е получен отговор, но предвид стартираната процедура следва да се приеме, че е налице разумна възможност за извеждането му от Република България. Ето защо не може да намери приложение член 15, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО и засегнатото лице да бъде освободено незабавно. В този смисъл се явяват неоснователни доводите на касационния жалбоподател за липсата на активни действия от страна на Дирекция "Миграция" по отношение изпълнението на принудителната административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на чужденеца не могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки. В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната, тъй като в Дирекция "Миграция" не е постъпвала декларация от български гражданин, с нотариална заверка на подписа, за осигуряване на жилище и финансова издръжка по време на престоя му в Република България, както и искане за замяна на принудителното му настаняване с ежеседмично явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване. Чужденецът не разполага с парични средства, поради което не може да внесе лично или чрез трето лице парична гаранция в срок и в размер, определени с Правилника за прилагане на ЗЧРБ и не може да предаде във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който получава обратно при изпълнение на връщането, тъй като не разполага с такъв. Всички преценени от административния орган и впоследствие от административния съд обстоятелства се извеждат в необходимата пълнота от доказателствения материал. Правилно е приетото от първостепенния съд, че за чужденеца е налице опасност да се укрие, при съобразяване на обективни критерии - категоричният отказ на Ф. Али за съдействие за изпълнение на наложената ПАМ, липсата на установено местонахождение в страната и осигурени средства за издръжка, както и влезлият в сила отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България от ДАБ. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 във вр. с ал. 6 от ЗЧРБ и член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно и са ангажирани доказателства за предприетите от административния орган действия по извеждане на чужденеца от страната. Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на Административен съд – София – град следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд