Решение № 12060 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Л. А., подадена чрез пълномощник адвокат В. Сачева, срещу решение 27481/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 2086/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на И. Л. А., срещу Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждания 214-00-11188-3/29.08.2023 г., 214-00-11188-4/31.08.2023 г. и 214-00-11188-5/31.08.2023 г. и е отказано спиране на предварителното изпълнение на разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че с решение рег. 3641 от 04.03.2025 г. по гр. дело 53845/2023 г. по описа на 144-ти състав на СРС е уважен иск на касатора с правно основание чл.1 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.3 от ЗУТОССД за установяване осигурителен стаж за периода от 02.06.2017 г. до 11.05.2028 г. В съдебно заседание представя посочено решение като влязло в сила. Ответникът директор на ТП на НОИ София-град, в писмени бележки чрез процесуален представител старши юрисконсулт Н. Околска оспорва касационната жалба. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване, като счита, че решението противоречи на материалния закон. След като разгледа касационната жалба и представеното в съдебно заседание решение на СРС, Върховният административен съд, шесто отделение, намира следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърдените с него Разпореждане 214-00-11188-3/29.08.2023 г., за отмяна на Разпореждане 214-00-11188-1/29.11.2018 г. за отпускане на ПОБ; Разпореждане 214-00-11188-4/31.08.2023 г., с което е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал .1 КСО и Разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г., с което е разпоредено на жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 13.11.2018 г. до 10.02.2019 г. в размер на 2 164.80 лв., с мотиви, че не са били изпълнени условията по чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за осигуряване на лицето при осигурител Кредитинс Груп ЕООД за периода от 02.06.2017 г. до 11.05.2018 г., както и за отказ за спиране на предварителното изпълнение на разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, след като е приел, че за жалбоподателката са били подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от осигурителя Кредитинс Груп ЕООД за периода м.02.06.2017 г. до 11.05.2018 г. Същите са заличени служебно след влизане в сила на ЗП ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г., които са били оспорени по административен ред, потвърдени от директора на ТП на НОИ София - град, а в последствие и с Решение 877/16.02.2022 г. по адм. дело 5818/2021 г. на АССГ и Решение 1445/09.02.2023 г. по адм. дело 5735/2022 г. на ВАС. Заличаването на данните за осигурителния стаж при този осигурител представлявали нови данни и обстоятелства и следвало да бъдат взети предвид от административния орган при преценката за правото на ПОБ на жалбоподателката. След заличаването на осигурителния стаж при Кредитинс Груп ЕООД жалбоподателката не отговаряла на изискването на чл. 54а, ал. 1 за минимален осигурителен стаж като осигурена за риска безработица. В тази насока били и мотивите на цитираните решения на АССГ и ВАС, като в последното било посочено, че А. за посочения период не е извършвала трудова дейност, която да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО., по сключения трудов договор и нямат статута на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Върховният административен съд, шесто отделение, след извършена проверка за допустимостта на оспорването, намира касационната жалба срещу Решение 27481/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 2086/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта му с която е отхвърлена жалбата на И. Л. А. от гр. София срещу Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град потвърждаващо Разпореждане 214-00-11188-3/29.08.2023 г., за отмяна на Разпореждане 214-00-11188-1/29.11.2018 г. за отпускане на ПОБ и Разпореждане 214-00-11188-4/31.08.2023 г., с което е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 КСО и двете издадени от ръководителя на осигуряването за безработица, за недопустима. С оглед разпоредбата на чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. И двете цитирани по-горе разпореждания - Разпореждане 214-00-11188-3/29.08.2023 г. и Разпореждане 214-00-11188-4/31.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, касаят прекратяване и отказ за отпускане на обезщетение за безработица, предвид което попадат в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО. Предвид изложеното, оспореното пред първоинстанционния съд административно решение, в тази му част попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство и е от категорията съдебни актове, неподлежащи на касационен контрол. Ето защо в недопустимата й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва частично да се прекрати. В останалата й част, насочена срещу решение 27481/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 2086/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на И. Л. А., срещу Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и е отказано спиране на предварителното изпълнение на разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г., касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата в частта насочена срещу решение 27481/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 2086/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на И. Л. А., срещу Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено Разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е основателна по следните съображения. При постановяване на решението съдът е извел правен извод, който не съответства на приложимата материалната уредба. Съгласно чл.142 ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Именно такова ново доказателство е представеното по делото решение рег. 3641 от 04.03.2025 г. по гр. дело 53845/2023 г. по описа на СРС. От постановеното решение от Софийски районен съд за реално осъществявана трудова дейност се налага извода, че за А. е признато съществувало трудово, а от това и осигурително правоотношение, респ. възникнали осигурителни права. От последното следва да се приеме, като обективен факт, че за релевантния период касатора е била осигурено лице. Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Със задължителното и за настоящия съдебен състав влязло в сила решение на съд, се оборват изводите на административния орган, че касатора не е упражнявала трудова дейност в соченото търговско дружество. По силата на влязлото в сила решение на РС София, е признато за установено, че за процесния период касационния жалбоподател е полагала труд при работодателя и осигурител Кредитинс Груп ЕООД. От влязлото в сила съдебно решение и обвързващата му сила спрямо НОИ, както и териториалните му поделения е задължително административния орган да промени осигурителни статус на А.. От това следва еднозначен извод, че осигурителното правоотношение за периода не е прекъсвано или прекратено, което лишава издаденото Разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г. от предмет и същото се приема издадено на отпаднало основание, установено с окончателен съдебен акт. Според чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Дали ответницата изобщо е упражнявала трудова дейност в случая не е предмет на обсъждане, предвид приетото за установено с окончателен съдебен акт, че тя е работила в търговското дружество. Установяването на трудов и осигурителен стаж от значение за осигурителния статус на ответницата е осъществено по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, който е специален и разписва специални изисквания по установяване и защита на спорните права. По тази причина, не може да се сподели приложимостта на влезлите в сила задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, сочени от ответника, като зачетен юридически и правопораждащ факт за издаване на разпореждането на ръководителят на осигуряването за безработица за възстановяване на получените суми за ПОБ. Обосновано е възражението на касатора, че това разпореждане няма сила по отношение на нея, тъй като не е участвало в производството по издавено му. Признатият по съдебен ред трудов и осигурителен стаж следва да се съобрази в производството по определяне на ПОБ. След като се признава зачитането на трудов, както и осигурителен стаж, според Софийски районен съд, изплатеното парично обезщетение за процесния период е дължимо и не следва да бъде възстановено. (в този смисъл Решение 3916 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 12077/2024 г., VI о.,) Доколкото касатора не е участвала в производството по адм. дело 5818/2021 г. на АССГ и по адм. дело 5735/2022 г. на ВАС, то решенията по тези дела, по аргумент на противното на чл.177 ал. 1 изр.първо от АПК нямат сила по отношение на нея. Като е отхвърлил жалбата на А. против Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София, в частта относно Разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г. Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, тъй като са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г., да се отменят. Касационната жалба против решение 27481/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 2086/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на И. Л. А., срещу Решение 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отказано спиране на предварителното изпълнение на разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е неоснователна. Както е посочил първоинстанционния съд съгласно чл. 117а, ал. 1 обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им. В хипотезата на ал. 2 изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. Доказателства за представено обезпечение не са налице по делото, а и не се твърди от жалбоподателката да са представяни. Тази констатация на АССГ не е опровергана в производството пред касационната инстанция. Ето защо в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и на чл. 143 от АПК на жалбоподателя се дължат сторените, доказани и поискани съдебни разноски за двете съдебни инстанции по делото съобразно уважената част от жалбата. Пред настоящата съдебна инстанция са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв.. Пред първата инстанция са представени доказателства за извършени разходи в размер на 500 лв. договорена и заплатена сума съгласно договор за правна защита и съдействие от дата 20.02.2024 г.. Тази сума не се явява прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото. Следователно на касатора се дължат разноски за разглеждане на делото пред първата и касационна инстанции съобразно уважената част от жалбата в размер на 133 лв., които следва да се възложат в тежест на Националния осигурителен институт. Направено е искане от пълномощника на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Това искане е основателно за уважената част от жалбата и следва да се определи съгласно чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 516 лв. Искането на ответника по касацията за присъждане на разноски е основателно с оглед частичната недопустимост и неоснователност на касационната жалба, поради което на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ И. Л. А. следва да бъде осъдена да заплати на НОИ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 215, т. 4 , чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,