Решение № 7890 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15401/2010 г.

Решение № 7890 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15401/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Василка Вангелова Лефтерова чрез адвокат Марин Стефанов Ножаров против решение № 1303 от 13.10.2010 г. на Административен съд Пловдив, Осми състав по адм. дело № 2306/2009 г. С него се отхвърля жалбата й срещу Заповед № ЗД-00-185/3.11.2009 г. на Областен управител Пловдив, с която е одобрен план на новообразувани имоти за местността "Св. Илия" в землището на гр. Асеновград, местността "Баира" и кв. Горни Воден, община Асеновград, Област Пловдив досежно имоти с № 24.362, № 24.376 и № 24.380 местност "Св. Нестор", подместност на местност "Баира". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Свеждат се до необосновани изводи на съда относно фактите за правилното решаване на спора, нарушения на съдопроизводствените правила относно доказателствената тежест и обсъждане на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното прилагане на нормите на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Ответникът, Областният управител на област с административен център гр. Пловдив не се представлява и не взема становище. Заинтересованата страна, Кметът на община Пловдив не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като при постановяване на решението не са допуснати сочените нарушения. Съдът е извел обосновани изводи относно фактите от значение за законосъобразността на акта и нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК не са налице. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта относно три имота, отредени с Плана на новообразуваните имоти, които по площ не съответстват на възстановеното право на собственост с решение на Общинска служба земеделие. Отделно от това единият от имотите и бил записан като собственост на общината, с претенция за липса на основание за такова отреждане. Съдът е разгледал жалбата по същество като от доказателствата по делото и административната преписка е установил, че на жалбоподателката да отредени два имота в местността в която са възстановени с решението на ОСЗ. Площта им не отговаря на възстановената площ, а третият имот е записан със собственик общината за което не са констатирани нарушения на административно производствените правила, нарушение на приложимите материални норми на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, поради което са изведени изводи от фактическа и правна страна за неоснователност на жалбата. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторката се легитимира като собственик на имот съгласно решение на Общинска служба земеделие намиращи се в терен по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ което означава, че фактическия състав на реституцията ще приключи с изработването и приемането на план на новообразуваните имоти и издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ. За разрешаване на спора съгласно заявената претенция в жалбата съдът е следвало да установи идентифицирането на имотите, възстановени с решението на ОСЗ с местоположението им съгласно изработения план на новообразуваните имоти. Това се извършва със заключение на съдебно техническа експертиза назначена служебно от съда или по искане на страните за което съдът е длъжен да им съдейства съгласно чл. 171, ал. 4 АПК при упражняването на процесуалните им права. След установяването на площта на земеделските земи върху които е възстановено правото на собственост на бившите собственици - в случая касаторката, следва да бъде установено отреждат ли се в имота на бившите собственици, имоти на ползватели с трансформирано право на собственост (процедурата за което е приключила) или други собственици. При условие, че има такива лица на които правото на собственост следва да бъде признато на законно основание, бившия собственик ще получи разликата, тъй като ПНИ съгласно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ се изработва за установяване на границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б и 4з ПЗРЗСПЗЗ. В настоящият случай посочените по горе въпроси от съществено значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени. На първо място не се установяват границите на бившият имот в рамките на ПНИ и какви имоти се отреждат в границите му и на какво основание. Записването в регистъра, че имот № 24.376 е собственост на община Асеновград не е изследвано на какво основание е извършено и дали имота на първо място попада в площта на бившия имот. Ето защо спорът не може да бъде разрешен без установяване на посочените по горе факти и събирането на доказателства за установяването им. Решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде допусната съдебно техническа експертиза за установяване на границите на бившия имот и с комбинирана скица се установи какви имоти се отреждат с ПНИ в тези граници и на какво основание. На следващо място, съдът следва да провери дали соченото основание е действително тъй като в административната процедура се зачитат правата на собственици които имат признати права. Ползватели, които не са приключили процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост няма основание да бъдат вписвани в регистъра към ПНИ като собственици и като такива следва да бъдат вписани бившите собственици и в този случай няма спор за материални права както неправилно приема съдът в обжалваното решение. При правилно анализирани приложими правни норми съдът неправилно е приложил материалния закон като е зачел права на трети лица без да е проверено основанието за вписването им регистъра към ПНИ като собственици. При новото разглеждане на делото съдът следва да спази указанията в настоящето решение. При този изход на делото разноските ще се обсъждат при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. При изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,