Решение № 7368 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2011 г.

Решение № 7368 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници", Митница "Столична" против решение № 1715/12.04.2011 г., постановено от Административния съд София-град, I-во отделение по адм. д. № 8080/2010 г. С обжалваното решение по жалба на "Глобъл Транс Лоджистикс " ООД е отменено решение № 9600-0568/01.10.2010 г., издадено от началника на митница Столична. Със същото решение митница Столична е осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 450 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решението на митническия орган. Ответникът в касационното производство-"Глобъл Транс Лоджистикс " ООД чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и развити в представена по делото писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, жалбоподателят не е доказал договорната стойност на внесените стоки, както и е налице фрапираща разлика между декларираната стойност на внесените стоки и цената на същите, на която се разпространяват в търговската мрежа. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: С решението на митническия орган, предмет на обжалване пред административния съд, на жалбоподателя-"Глобъл Транс Лоджистикс " ООД е определен допълнително ДДС по повод променената митническа стойност на част от стоките (позиции 17, 22, 36, 37, 40, 43, 44, 48, 51, 55 67, 69, 73, 77 от процесното ЕАД), внесени с ЕАД № 10ВG005808H0111501/25.09.2010 г. След извършен анализ на елементите за определяне на митническата стойност и представените документи, митническият орган е приел, че не се доказва по безспорен начин, декларираната стойност, на стоките по посочените позиции, дефинирана по реда на чл. 29 от Кодекса. Въз основа на извадка от митническа информационна система (МИС-III-А) е извършен анализ на митническата стойност на идентични стоки, оформени на режим "свободно обръщение-крайно потребление". Въз основа на този анализ и информацията от ЕАД ( различни от процесния, изброени в решението на митническия орган), последният е определил нова митническа стойност за стоките от посочените позиции (без позиция 37) съгласно чл. 30, ал. 2, б."б" от Регламент 2913/92 г. вр. с чл. 151, ал. 3 от Регламент 2454/93 г. и чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ. За стоката от позиция 37 е определена нова митническа стойност чрез използването на метода на отчисленията при продажба на сходни стоки в приблизително същото време на вътрешния пазар на лица, които не са свързани с продавачите, съгласно чл. 30, § 2, буква "в" от регламент 2913/92 г. и чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ. Съдът е отменил обжалвания митнически акт. От мотивите към съдебното решение следва, че административният съд е достигнал до извода, че обжалваното митническо решение има порок във формата, при издаването му са нарушени административнопроизводствените правила, както и неправилно е приложен материалния закон. Приел е, че решението не е мотивирано, каквото е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отбелязано е от съда, че декларираната от вносителя митническа стойност на стоките във въпросните позиции съответства на стойността им по фактурата на турския контрагент и в митническата стойност в митническата декларация за износ, като митническият орган не е изложил съображения, защо приема, че декларираната стойност е занижена. Съдът е посочил, че позоваването на извадката от системата МИС-III-А и на отделни ЕАД в мотивите на решението се отнася до използването на методите по чл. 30 от регламент № 2913/92, но не и до наличието на основания за неприложимост на чл. 29 от същия. След подробен анализ на обжалваното решение и документите в преписката, съдът е приел, че не може да се определи анализираната информация от цитираните ЕАД за изчисления по кой метод е използвана и въз основа на кой метод от чл. 30 на регламент № 2913/92 е определена посочената в акта митническа стойност. Съдът е приел, че липсата на мотиви е съществено нарушение на административния орган, което препятства съдебната проверка за наличие на условията за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30 от МК, приложения метод и конкретната стойностна величина на всяка от стоките. Съдът е приел, че при издаване на обжалваното митническо решение, митническия орган е допуснал и нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съобразно чл. 102, ал. 2 от ЗМ жалбоподателят не е уведомен, че съмненията на митническия орган относно достоверността на декларираната митническа стойност са останали и не му е дал реална възможност да отговори. Прието е от съда също така, че митническият орган е нарушил и материалния закон. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че няма разминаване между договорената стойност на внасяните стоки и декларираната от жалбоподателя митническа стойност, поради което именно договорната цена на стоките, която е и договорената и подлежаща на плащане. Посочено е, че по делото не са събрани доказателства вкл. и такива по линия на международното сътрудничество, че подлежащата на плащане действителна цена на стоката е по-висока. Съдът е взел предвид също така, че митническият орган не е спазил последователността при прилагането на използваните методи по чл. 30 от МК, както и че не са налице мотиви и доказателства по какъв начин са извършени изчисленията въз основа на приложените методи по б."б" и б."в" на чл. 30, § 2 от регламент 2913/92. Решението на административния съд е необосновано, а оттам и неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни за спора обстоятелства, както и в несъбиране на всички документи от административна преписка, респективно необсъждането им. Неправилен е изводът на съда, че в атакуванато решение на митническия орган не са изложени мотиви, които да обосновават извода на митническия орган, че декларираната митническа стойност за процесните стоки е занижена. Макар и пестеливи, такива мотиви в митническото решение са налице. Видно от решението е, че след анализ на данните от документите, митническият орган приема, че те не доказват обстоятелството, че именно декларираната стойност на стоките представлява платената или подлежащата на изплащане сума, дефинирана в чл. 29 на Кодекса. Административният съд е следвало да прецени доколко обоснован и правилен е този извод на митническия орган. Вместо това, съдът прави необоснования извод, че декларираната от вносителя митническа стойност на изброените стоки съответства на тази от фактурата и митническата декларация за износ. Необосноваността на този извод се установява от констатираните от настоящата съдебна инстанция очевидни несъответствия между сравняваните документи. При визуален преглед и съпоставка на процесната ЕАД, с износната митническа декларация (изброяването на стоките в табличен вид, от гърба на лист 102 от делото до гърба на лист 103), както и с фактурата на турския контрагент (лист 106 и лист 107 от делото) се установяват несъответствия. В процесната ЕАД са декларирани стоки в 107 позиции, в износната декларация стоките са описани в 59 позиции, а във фактурата са описани в 63 позиции. Не става ясно, описаните платове в позиции 17 и 22 от процесната ЕАД на кой плат (коя позиция) от износната ЕАД и фактурата съответства. Стоката в позиция 36 от процесната ЕАД по начина на описанието й " детски клинове от памук" не фигурира в износната ЕАД и фактурата. В последните е описана стока" клинове", но с бройка, различна от бройката в позиция 36 от процесната ЕАД. Аналогично е положението за стоката, описана в позиция 37 от процесната ЕАД. Стоката-пижами от памук и стоката-детски тениски от памук, описани в позиции 40 и 43 не присъстват като описание в износната ЕАД и във фактурата. Стоката, описана в позиция 44 от процесната ЕАД е с бройки, различаващи се от бройките на "тениски" в износната ЕАД и фактурата. Стоката в позиция 48 от процесната ЕАД е описана като "бебешки комплекти от памук", а в износната ЕАД и фактурата са описани "бебешки дрехи". Комплектът, предполага ансамбъл от поне две части. В графа 42 за тази позиция е посочена като цена на стоката сума, която съвпада със стойността на стоката "бебешки дрехи" в износната декларация и във фактурата. Това което не става ясно е дали в процесната ЕАД са декларирани 483 броя комплекта или са декларирани 483 броя дрешки. Ако е първото, цената на декларираната стока би следвало да е различна, тъй като броят на дрешките би бил по-голям (в един комплект има поне две дрешки) от описаните бройки в износната ЕАД. Стоките, декларирани в позиции 55, 69 и 77 не съществуват като описание в износната ЕАД и фактурата. Всички, изброени по-горе несъответствия не са анализирани от административния съд, съответно липсват мотиви, защо въпреки тях, съдът приема, че декларираната стойност на процесните стоки съответства на фактурираната. От друга страна, видно от писмото от управителя на жалбоподателя до началника на МБ-София-изток (лист 56 от делото) е, че към момента на митническата проверка, жалбоподателят не е разполагал със суифт за плащане на стоките, но би разполагал с такъв в един по-късен момент. Съдът в изпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК е следвало да укаже на жалбоподателя необходимостта от представяне по делото на доказателства за размера на реално заплатената цена на стоките. В този смисъл от значение за преценката на съда би било и осчетоводяването на процесните стоки в счетоводството на жалбоподателя, което би могло да се установи с помощта на вещо лице-счетоводител след непосредствена проверка в счетоводството на жалбоподателя. Административният съд е преценил като необоснован извода на митническия орган, че в конкретния случай неприложим е методът на чл. 30, ал. 2, б."а" от Регламента. За да стигне до този извод съдът е преценил, че представената по делото разпечатка (таблица) не доказва, че тя е от информационната система МИС-III-А. Този извод съдът е направил без преди това да укаже на ответника необходимостта от установяване на това релевантно за спора обстоятелство, като по този начин го е поставил в положение на процесуална изненада. От друга страна, съдът е стигнал до извод за недоказаност на неприложимостта на метода по чл. 30, ал. 2, б."а" от Регламента без преди това да изиска по делото да бъдат представени описаните в таблицата (лист 95 от делото) документи. След като тези документи са преценявани от митническия орган, те би следвало да са част от административната преписка и да се намират в нея. Съдът е следвало да укаже на ответника, необходимостта от попълване на административната преписка с тези липсващи документи. Съдът е приел, че липсват каквито и да било фактически данни относно приложението на метода по чл. 30, ал. 2, б."б" от Регламент № 2913. Не било посочено кои стоки от посочените в мотивите ЕАД, с кои от процесните стоки са сравнявани, което препятствало съдебния контрол относно наличието на "сходни стоки" по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ППЗМ, респективно законосъобразността на използвания метод за определяне на митническата стойност на съответните стоки. Действително, в митническото решение липсват подробни данни за сравняваните стоки от посочените в решението ЕАД, но липсата на тази необходима конкретика не може да се отъждестви с липсата на каквито и да било фактически данни относно приложението на метода по чл. 30, ал. 2, б."б" от Регламента. Митническият орган е конкретизирал ЕАД-та, стоките по които са послужили за сравнение, т. е. в решението са посочени фактически данни за сравняваните стоки. Пропускът на митническия орган да конкретизира съответните позиции на декларираните стоки от тези ЕАД е отстраним, поради което не е съществен. Отстраняването на този пропуск е допустимо чрез писмено уточнение от страна на ответника, което в конкретния случай, последният не е отказал да направи, видно от изявленията на процесуалния му представител в съдебното заседание, проведено на 14.03.2011 г. Съдът е следвало да изиска това уточняване, след което да даде възможност на жалбоподателя да се запознае с него, за да организира защитата си чрез изразяване на становище и направата на доказателствени искания. Във връзка с гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на решаващия съд, които са съществени. Констатираното налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд при което да следва да се изпълнят указанията, дадени с настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд