Решение № 5693 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12364/2019 г.

Решение № 5693 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12364/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от Столичен общински съвет /СОС/, чрез юрк. Стефанова и от "Краф Хоум" ЕАД /допусната промяна в наименованието на "Краф Груп" ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Бакалова и адв. Атанасов срещу решение № 4806 от 09.07.2019 г. по адм. д. № 9185/2018 г. на Административен съд – София град. В жалбите се излагат идентични доводи за недопустимост на решението и алтернативни такива за неговата незаконосъобразност и се претендира обезсилването му, респ. отмяната му, ведно със законните последици. Ответниците П. Петров от [населено място] и "Камико" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалният представител адв. Вълков, ангажират становища за неоснователност на касационните жалби и моля за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано, правилно и законосъобразно. Претендират разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателни. С обжалваното решение, по оспорване на П. Петров и "Камико" ООД, административният съд е отменил като незаконосъобразно Решение № 363 от 14.06.2018 г. на СОС в частта по т. 1, с която се допуска устройство и застрояване преди 2025 г. въз основа на план за регулация и застрояване на имоти с идентификатори 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630, м. "Попов рът", землището на с. Локорско, район "Нови Искър" и новопредвидената за осигуряване на достъп до тях улична регулация, попадащи в територия, определена с ОУП на СО за далекоперспективно развитие, и е прогласил нищожността на Решение № 363 от 14.06.2018 г. на СОС в частта по т. 2. 1, изр. второ, с която се разрешава да се изработи проект за ПУП – изменение на плана за улична регулация между о. т. 300 а до о. т. 32 и от о. т. 282 – о. т. 283 до о. т. 284 и по о. т. 282 до о. т. 395 за продължаването им с план за нова улична регулация, обслужваща новообразуваните УПИ-та. Оспорването е прието за допустимо с оглед влязлото в сила определение № 14321/21.11.2018 г. по адм. дело № 13635/2018 г. по описа на ВАС досежно оспорената т. 1 и изр. второ на т. 2. 1. от Решение № 363 от 14.06.2018 г. на СОС, като е обосновано наличието на активна процесуална легитимация за оспорващите по силата на общата норма на чл. 147, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ /за П. Петров/ и с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ /за "Камико" ООД/. Обсъдени са подробно приетите по делото заключения на съдебно-техническата експертиза, съдебно-акустична експертиза и съдебно-техническата експертиза по взривни работи, установяващи параметрите на разработката ПУП-ПРЗ, вида на разрешеното по проекта градоустройствено решение, предвижданията на действащия ОУП и въздействието в установения радиус на опасната зона от разлет на скални късове от дейностите в концесионната територия – имот с идентификатор 68134.8227.1004. Изложени са подробни мотиви и за кумулативните изисквания на чл. 15, ал. 2 от ЗУЗСО, при наличието на които е допустимо СОС да допусне устройството и застрояването на терените за далекоперспективно развитие преди 2025 г., като е прието, че липсва обосновка в оспореното решение на СОС за обхвата на разработката с оглед покриване в "значителна степен на съответната устройствена зона". По отношение на третото изискване на ал. 2, чл. 15 от ЗУЗСО е установена пълна липса на доказателства и надлежни удостоверителни документи за "осигурено финансиране" на проекта, вкл. и в частта за изискуемите "средства за изграждане на необходимите съоръжения на техническата инфраструктура". Представената от управителя на заявителя "Краф Груп" ЕАД нотариално заверена декларация по чл. 15 ЗУЗСО е възприета като недостатъчна да обоснове наличието на последното изискване по ал. 2 на чл. 15 ЗУЗСО. Решението в частта по т. 2. 1 досежно разрешението да се изработи проект за ПУП – изменение на плана за улична регулация между о. т. 300 а до о. т. 32 и от о. т. 282 – о. т. 283 до о. т. 284 и по о. т. 282 до о. т. 395 за продължаването им с план за нова улична регулация, обслужваща новообразуваните УПИ-та, е преценено като нищожно, поради липса на компетентност от СОС. Този решаващ правен извод е обоснован с компетентност на кмета за издаване на акт по чл. 135, ал. 3 във връзка с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В допълнение е изложен и мотив за незаконосъобразност на решението в тази част, тъй като към датата на постановяването му 14.06.2018 г. не е налице влязъл в сила акт на СОС по чл. 15, ал. 2 от ЗУЗСО. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и е обосновано и законосъобразно. Предмета на оспорване е определен правилно от административният съд, с оглед мотивите на влязлото в сила определение № 14321/21.11.2018 г. по адм. дело № 13635/2018 г. по описа на ВАС и изричното изявление на процесуалният представител на оспорващите адв. Златинова в открито съдебно заседание, проведено на 15.04.2019 г. Предвид това се явяват неоснователни доводите на касаторите досежно преценката за законосъобразност в обхвата на целия проект. Мотивите в тази насока, изложени в обжалваното решение, касаят активната легитимация на оспорващите, от една страна, а от друга- съответствие на проекта с изискванията на действащия ОУП, но само досежно наличието на първата предпоставка по чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО. Неоснователни са доводите за недопустимост на оспорването, поради липса на изискуемата активна легитимация за оспорващите. Както е прието от ВАС и в определение № 14321/21.11.2018 г. по адм. дело № 13635/2018 г. по описа на ВАС, решението на СОС по чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО е по силата на изрична норма в специален закон. Следователно, както обосновано е приел административният съд, активната процесуална легитимация за оспорване на решението се обхваща от общата норма на чл. 147, ал. 1 АПК. Обосновано е прието от административният съд, че оспореното в частта по т. 1 решение на СОС е незаконосъобразно, поради липсата на две от трите кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО. Тази разпоредба урежда изключителна хипотеза от правилото, залегнало в изр. второ на ал. 1, чл. 15 ЗУЗСО, поради което решението на оправомощения орган /СОС/, с което се допуска устройство и застрояване на конкретния терен преди 2025 г., следва да бъде съобразено с безспорно установено наличие и на трите изисквания, визирани в ал. 2, чл. 15 ЗУЗСО. В случая липсват данни за обхващане от проекта на значителна част от устройствената зона, в която попадат поземлени имоти с номера 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630 по ОУП след 2025 г. - устройствена зона за далекоперспективно развитие – Жвд – вилна зона с предвидени устройствени параметри в Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО /макс. пл. застрояване – 25 %; макс. К. – 0. 8 %; макс. озеленяване – 60 %; макс. кота корниз – 8. 50, кота било – 10. 00 м./, както и такива за общия периметър на зоната. В административното производство пред СОС не са представени и не са събрани доказателства в тази насока, т. е. решението е постановено при допуснато съществено нарушение. Липсват и мотиви в решението, от които да е видно, че СОС е изследвал съотношението между заетата от проекта територия и общата такава, попадаща във визираната по-горе устройствена зона. Обратно на твърденията във втората касационна жалба, изявлението на вещото лице в о. з., че територията, предмет на разработката по проекта, обхваща в значителна степен устройствената зона, не може да санира липсата на мотиви в оспорения административен акт, а също и допуснатото съществено нарушение при постановяването му. Дори и да се приеме наличието на тази предпоставка, то безспорно е установено, че липсват каквито и да било данни за третото кумулативно изискване на ал. 2, чл. 15 ЗУЗСО, а именно за "осигурено финансиране" на инвестиционната инициатива, залегнала в проекта, както и за частта от "предвидените инвестиции" /средства/ за изграждане на съоръженията на техническата инфраструктура. Разработката е комплексна / първа регулация с ПЗ, улична регулация и изм. на уличната регулация по действащия ПУП /, като изискуемото от чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО установяване на "осигурено финансиране", с изрично предвидени инвестиции за техническата инфраструктура, е обвързано с цялостна преценка на инвестициите, вкл. такива за обезщетяване на собствениците на имоти, засегнати от уличната регулация. Такава преценка не е извършена от СОС, тъй като по преписката липсват каквито и да било данни за предвидените инвестиции и финансовата обезпеченост на проекта. Представената от управителя на заявителя "Краф Груп" ЕАД нотариално заверена декларация по чл. 15 ЗУЗСО, освен, че не покрива изискването за "осигурено финансиране" и предвидени инвестиции за изграждане на техническата инфраструктура, няма правна стойност, тъй като се декларира бъдещо намерение, а не факт от действителността и то под страх от наказателна отговорност. Законосъобразно е прието в обжалваното решение, че процесното Решение № 363 от 14.06.2018 г. на СОС, в частта по т. 2. 1, изр. второ е нищожно поради липса на компетентност на СОС. То съставлява акт по чл. 135, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗУТ. По аргумент от чл. 135, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, независимо дали производството е по искане на заинтересовани лица или е служебно, компетентен да издаде разрешението е кмета на съответната община, който се произнася със заповед, като тази норма не обвързва компетентността с териториалния обхват на разработката. Предвид това, решението на СОС, в процесната му част, като акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, законосъобразно е обявено от съда за нищожно. Именно с оглед вида на акта се явява неоснователно и възражението на втория касатор за несъобразяване от административния съд на изключителното правомощие на общинския съвет по специалната норма на чл. 21, ал. 7 ЗОбС. Тази разпоредба е относима към одобряването на ПУП. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от ответниците претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, такива се дължат от касаторите, но тъй като реално не са направени в касационното производство не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение