Решение № 8432 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9188/2019 г.

Решение № 8432 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9188/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М., чрез адв. Тинчев като процесуален представител, срещу решение № 3730 от 03.06.2019 г., постановено по адм. дело № 10676/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му. Ответникът – главният архитект на Столична община (конституиран на мястото на заличената страна директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община), чрез пълномощника си юрк. Стойков, в писмено становище оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. М. срещу заповед № РД-30-315 от 15.08.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "постройка за инвентар", находяща се в имот с идентификатор 00357.5362.690 по КККР на [населено място] (УПИ XIII-690, кв. 265 по плана на [населено място]) с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за наличие на строеж, построен без изискуемото разрешение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Предвид установения период на изграждането му през 2010-2012 г., е изложил съображения за неприложимост на разпоредбите, уреждащи хипотезите за търпимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът обсъжда всички събрани по делото доказателства. Правните му изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби. Безспорно от доказателствата по делото, включително и от приетото заключение на съдебно - техническа експертиза е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен от С. М. след 2010 г. Констатираният строеж с размери 4, 20 м / 5, 45 м представлява изграждане от север на стена с дебелина 25 см от различни по вид тухли, като продължение на северната страна на основната сграда с идентификатор 00357.5362.690. 4 по КККР [населено място]. От западната и южната страна за стени се ползват съществуващи тухлени огради. От изток за стена служи външната стена на жилищната сграда. Върху тухлените стени е изградена дървена покривна конструкция с височина 2, 80/2, 40 м, върху която е монтирана покривна обшивка. Пристройката с описаните в заповедта технически параметри и местоположение е изпълнена в имот, собственост на жалбоподателя, без разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт и окомерната скица в него, отразяваща разположението на строежа. Определянето му като постройка вместо пристройка в административния акт не се отразява на неговата законосъобразност. Съгласно заключението на вещото лице констатираното строителство съответства на фактическите констатации, направени от органа за размер и височина на обекта, както и за използваните материали. Доводите в касационната жалба за недоказана собственост на строителството, за непосочването на параметрите на пристройката, както и за неправилното й отразяване, са неоснователни. Спазени са изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 1, т. 3 и т. 4 АПК. Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен както в констативния акт, така и в оспорената заповед. Съставянето на констативния акт в отсъствието на оспорващия не представлява съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като същият му е съобщен на 20.04.2018 г. и той прави възражение срещу него, с което упражнява правото си на защита. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа - шеста и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 3 ЗУТ - при надлежно съставен и съобщен констативен акт № РНИ17-ТК00-271-2 от 13.02.2018 г., в който правилно е обективирано фактическото положение. Възраженията на жалбоподателя срещу определянето на строежа като шеста категория и твърденията му за приложимост на чл. 147, ал. 1 ЗУТ са неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, от шеста категория са именно строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за изброените в т. 1 – т. 16 от разпоредбата строежи, но за тях задължително се издава строително разрешение, каквото по делото не се спори, че липсва. При тези данни изводът на съда, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Касаторът не оборва констатацията за времето на извършване на строителството - след 2010 г., която е потвърдена и от заключението на вещото лице. В първоначалната жалба сам признава изграждане на северната стена на постройката, което предвид нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том I, рег. № 7562, дело № 101/2007 г., е направено след 2007 г. Правилен е изводът, че с оглед установения период на изграждане на строежа са неприложими предпоставките за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, както и тези по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. Като приема, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд постановява съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и с оглед направеното от ответника искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,