Решение № 12407 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13262/2009 г.

Решение № 12407 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13262/2009 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на "Валерий С и М Груп" АД, със седалище и адрес на управление град София против решение от 23.07.2009 г., постановено по адм. дело № 823/2009 г. на Административен съд град Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" град София е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Варна е отхвърлил жалбата на "Валерий С и М Груп" АД срещу решение № 1/04.03.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция /РМД/ Варна, с което е отказано на жалбоподателя предоставянето на копия от заповед № 93/28.07.2008 г. на директора на РМД Варна и на информационен формуляр № 1385. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление от 19.02.2009 г. жалбоподателят е поискал от директора на РМД - Варна да му бъде предоставена негова заповед № 93/28.07.2008 г., с която е утвърдена процедура за съгласуване на митническите ставки на внесени стоки с произход Китай, както и информационния формуляр към тази заповед. В заявлението си жалбоподателя се позовал на разпоредбите на чл. 24 и сл. от ЗДОИ. С решение № № 1/04.03.2008 г. директора на РМД Варна е отказал предоставянето на копия от исканите документи, с мотиви, че те представляват служебна информация и нямат характер на обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. В мотивите на решението е прието, че оспореното пред него решение е законосъобразно, тъй като отговаря на законовите изисквания за форма и мотиви. Същото е издадено от компетентния административен орган, и при постановяването му са спазени материалноправните разпоредби. Изложени са съображения, че двата документа представляват служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, свързани са с оперативната дейност на митническите органи, която попада в кръга на предвидените в т. 1 на ал. 2 на чл. 13 от ЗДОИ изключения, когато достъпът до информация може да бъде ограничен по преценка на органа до изтичането на две години от създаването й. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Оспореното решение има белезите на индивидуален административен акт, както по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, така и по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. С него административният орган се е произнесъл по направено искане за достъп до обществена информация и то съдържа всички изисквания за форма и съдържание. Същото е издадено от компетентния орган, и съдържа изискуемите се елементи по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. Решението съдържа ясни и конкретни мотиви, които се отнасят до исканата от заявителя информация. В хода на съдебното производство пред АС Варна са били представени като писмени доказателства двата документа, които са били поискани като обществена информация от жалбоподателя - заповед № 93/28.07.2008 г. на директора на РМД - Варна и информационен формуляр № 1385. С оглед на съдържанието на същите, необосновано е преценено от съда, че информацията в заповед № 93/28.07.2008 г. и в информационен формуляр № 1385 е в кръга на предвидените в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ изключения. Смисълът на предвиденото в законовия текст ограничение се състои в отсъствието на значимост и определеност на този вид обществена информация, липсата на самостоятелност. При нейното ползване гражданите не биха могли да си съставят обективно и пълноценно мнение относно обществения живот и дейността на органите на държавно и местно управление, което е в основните цели на ЗДОИ. В случая не е доказано в първоинстанционното производство липсата на значимост на исканата обществена информация и отсъствието на самостоятелност, както и включването в нея на мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа и невъзможността въз основа на нея да се състави мнение за дейността на митническите органи. В тази насока се сочи от касатора за безспорно, че именно заповед № 93 е основание за увеличаване на митническата стойност на внасяните стоки и има самостоятелно значение, като нейното предоставяне би осигурило прозрачност в действията на администрацията, доколкото се засягат права на задължените лица. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № 1/04.03.2009 г. на директора на РМД Варна и преписката върната на административния орган със задължение да предостави поисканата информация - арг. от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото в размер на 75 лева, представляващи платените от него държавни такси. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение