Решение № 6047 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2009 г.

Решение № 6047 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ради Желязков Радев чрез пълномощник адвокат Жана Йорданова Йончева против Решение № 66 от 17.07.2009 г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 92/2009 г. С него се отхвърля жалбата му срещу писмо изх. № 94-Р-368/24.02.2009 г. на Кмета на Община Шумен. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Свеждат се до необосновани изводи на съда по отношение правата на жалбоподателя по § 4а и § 4б от ПЗРЗСПЗЗ, както и за издаването на заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Ответната страна, Кметът на Община Шумен не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Жулиета Радева Желязкова и Румяна Радева Карадимова не се представляват и не вземат становища по жалбата. Заинтересованата страна Божидара Асенова Спасова чрез адвокат Паунова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е правилно, тъй като не съдържа касационни основания за отмяната му. Съдът е извел обосновани изводи, че процедурата по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е относима към влязъл в сила план на новообразувани имоти, който не е бил обжалван от жалбоподателя. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Ради Желязков Радев, чрез пълномощник адвокат Жана Йорданова Йончева срещу отказ на кмета на Община Шумен с писмо изх. № 94-Р-368/24.02.2009 г. по § 4а от ПЗРЗСПЗЗ. С него се отказва да бъде удовлетворено искане за оценка на имот, тъй като жалбоподателят няма правата по § 4а и § 4б от ПЗРЗСПЗЗ. Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа, тъй като били налице всички предпоставки по § 4а от ПЗРЗСПЗЗ, били подадени няколко заявления до кмета на общината - вх. № 94 Р - 89/08.06.1992 г. и вх. № 94 - Р - 229/13.09.1995 г. и през 1998 г. но досега процедура не била проведена, поради липса на план за имотите предоставени за ползване. С обжалваното писмо му се отричат правата по § 4а и 4б от ПЗРЗСПЗЗ поради което е искана отмяната му и бъде задължен кмета да издаде заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ за правото на собственост за имот с площ от 400 кв. м., находящ се в местността "Под манастира", парцел 336 с описани граници, новообразуван имот 83510.650.74 по кадастрална карта, находящ се в местността "Под манастира" с площ 413 кв. м. и да бъде определена стойността му. Съдът разгледал жалбата по същество като е установил от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото, че жалбоподателят е подал три молби- през 1992 г., през 1995 и 1998 г. до община Шумен за признаване за собственик на предоставения му за ползване терен на основание ПМС 12/13.04.1971 г. от държавен поземлен фонд, представляващ парцел № 336 с площ от 400 кв. м., местността Под манастира, в който е построена през 1981 г. и масивна постройка на един етаж, узаконена през 1991 г. Установено е, че сградата е била предмет на продажба по силата на нотариален акт от 2005 г. Установено е също така, че с решение № 10А от 10.09.1992 г. на ПК Шумен е възстановено правото на собственост на Мария Христова Райнова в съществуващи стари реални граници на нива от 400 кв. м., трета категория в землището на гр. Шумен в местността "Под манастира" и със заповед от 2008 г. на основание § 4к, ал. 7 на наследниците на Мария Райнова е признато правото на собственост върху новообразуван имот № 83510.650.74. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че процедура по издаване на заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ се издава за имот от план на новообразуваните имоти след влизането му в сила, в който жалбоподателят не е бил включен и не го е обжалвал, а в процедурата по § 62 от ПЗРППЗСПЗЗ не е упражнил правата си да обжалва отказите на административния орган поради което жалбата му като неоснователна е отхвърлена. Постановеното решение е правилно. Молбата на Ради Радев от 26.09.2009 г. до кмета на общината е за оценка на имот за възстановяване на право на собственост върху незастроени земеделски земи върху които е предоставено право на ползване съгласно актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или върху които ползвателят придобива право на собственост като е посочен имот № 83510.650.74. С обжалваното писмо кметът на общината му е отказал издаване на оценка тъй като не били налице предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗРЗСПЗЗ и в това писмо са посочени и правомощията му по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така развилата се административна процедура не може да бъде квалифицирана нито като производство по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ нито по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ независимо, че в жалбата е искано издаване на заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Установено е по делото че със заявления от 1992, 1995 и 1998 г. до кмета на общината касаторът е искал да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот в хипотезата на § 4а от ПЗРЗСПЗЗ и по тези молби при липса на произнасяне е формиран мълчалив отказ по всяка от тях, които откази не са били обжалвани. Поради това жалбоподателят не е имал право да иска издаване на заповед по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ за признаването му за собственик на процесния имот, след влизане в сила на която вече се издава заповедта по ал., 4 за оценка на имота. С молбата от 26.09.2009 г. е искана оценка на незастроена земеделска земя, за което не е налице основание по § 4а ПЗРЗСПЗЗ, тъй като процедурата е била изчерпана, нито е налице хипотезата на § 4б от ПЗРЗСПЗЗ за която сроковете са изтекли преди подаването на молбата. При тези съображения отказът мотивиран, макар и неправилно с отсъствие на материалните предпоставки по смисъла на § 4а и § 4б от ПЗРЗСПЗЗ като резултат е правилен, тъй като изобщо не е налице такава хипотеза, без да е нужно административният орган да се произнася по съществото на искането. В случая не е налице и хипотезата на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Издаването на заповедта по този ред е относимо към административна процедура предхождана от влизане в сила на план на новообразувани имоти за имотите в него и вписаните в регистъра собственици. При условие, че жалбоподателят не е трансформирал правото на ползване в право на собственост по отношение на процесния имот за който са вписани собственици други лица, за него няма основание за издаване на заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като той не може да бъде признат за собственик с такава заповед, която се предхожда от редица административни процедури и актове, каквито в случая не са налице. При тези съображения изводите на съда са в обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което решението е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение