Решение № 12773 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Й. Н. от гр. Елин Пелин [улица], [адрес] чрез адв. И. Стоянов за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т.4 от АПК на влязло в сила решение 6595 от 16.05.2014 г. по адм. дело 2121/2014г. на Върховен административен съд на РБ- Петчленен състав, с което е оставено в сила решение 16496/11.12.2013 г, постановено от тричленен състав на Върховен административен съд по адм. дело 14096/13г. В искането се твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т.1 и т.4 от АПК. Претендира се отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав и заплащане на разноски. Ответникът министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Йовчева, в представен писмен отговор излага съображения за недопустимост на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, а искането за отмяна на основание чл.239, т.4 от АПК счита за неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, намира следното по молбата за отмяна от фактическа страна: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство по адм. дело 14096/13г по описа на Върховния административен съд е Заповед peг. К-1285/20.09.2013 г, с която на основание чл.224, ал.2, т.4 и чл.227, ал.1, т.10 от Закона на Министерство на вътрешните работи вр. чл. 230 ал.2, т.4 от Правилника за прилагана на Закона за Министерство на вътрешните работи министърът на вътрешните работи е наложил на А. Й. Н. дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение в МВР като старши разследващ полицай в ОДМВР на отдел Досъдебно производство при ОДМВР- София, категория Г-П затова, че е допуснал в имота му в [населено място] да се укриват и разкомплектоват противозаконно отнети автомобили нарушение на чл.7, чл.8 и чл.9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По повод извършената полицейска проверка в имота е образувано досъдебно производство 74/ 08.07.2013г по описа на ОД на МВР София, по което в качеството на обвиняем е привлечено лицето В. С. В. за извършено престъпление по чл.216 от НК. С решение 6595 от 16.05.2014 г. по адм. дело 2121/2014г. на Върховен административен съд на РБ - Петчленен състав е оставено в сила решение 16496/11.12.2013 г, постановено от тричленен състав на Върховен административен съд по адм. дело 14096/13г по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на А. Й. Н. срещу Заповед К-1285 от 20.09.2013 г на министъра на вътрешните работи. С във връзка с образуваното досъдебно производство 74/08.07.13 г по описа на ОД на МВР София е образувано наказателно дело от общ характер 20 от 2018 г по описа на Pайонен съд Елин Пелин, приключило с присъда от 28.09.2022 г, с която подсъдимият В. С. В. е оправдан за престъпления по чл. 215 ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл. 26 от НК. Присъдата е потвърдена с решение 30 от 26.03.2024 г по НОХД 438 от 2023 г по описа на Софийски окръжен съд. При тези данни настоящият съдебен състав, след извършената служебно проверка по повод подадената молба за отмяна, намира, че искането, предявено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, е недопустимо като подадено след изтичане на предвидения в чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК преклузивен срок. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Следва да се посочи, че тримесечният срок от узнаването се включва в рамките на основния едногодишен срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, дори когато тримесечен срок не е започнал да тече. В случая е изтекъл преклузивният едногодишен срок от влизане в сила на решение 6595 от 16.05.2014 г. по адм. дело 2121/2014г. на Върховен административен съд на РБ-Петчленен състав, чиято отмяна се иска. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му - 16.05.2014 г. Искането за отмяна е подадено пред ВАС на 25.06.2024 г., видно от поставения върху него печат с входящ номер, значително след изтичане на законоустановения едногодишен срок. Пропускането на срока е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, за която съдът следи служебно. Подаденото след изтичането на преклузивния срок искане е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество, а образуваното по такова искане производство следва да се прекрати. Искането на А. Н. за отмяна на решение 6595 от 16.05.2014 г. по адм. дело 2121/2014г. на Върховен административен съд на РБ-Петчленен състав на основание чл. 239, т.4 от АПК е неоснователно. От данните по делото е видно, че двата съдебни акта /решение 6595 от 16.05.2014 г. по адм. дело 2121/2014г. на Върховен административен съд на РБ-Петчленен състав и решение 30 от 26.03.2024г по НОХД 438 от 2023г по описа на Софийския окръжен съд/ не попадат в приложното поле на соченото основание за отмяна. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК визира, че на отмяна подлежи влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, като се отменя неправилното решение. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право, а именно правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В конкретния случай не е налице изискуемото тъждество по предмет и страни между противоречащи съдебни актове. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение 16496/11.12.2013 г, постановено от тричленен състав на Върховен административен съд по адм. дело 14096/13г по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на А. Й. Н. срещу Заповед К-1285 от 20.09.2013 г на министъра на вътрешните работи за наложено дисциплинарно наказание. Противопоставеното решение 30 от 26.03.2024 г по НОХД 438 от 2023 г по описа на Софийски окръжен съд касае наказателната отговорност на лицето В. С. В.. С оглед на това искането за отмяна по т. 4 на чл. 239 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото на подалия искането за отмяна А. Й. Н. не се дължат разноски, а ответникът не е претендирал такива. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,