Решение № 337 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2014 г.

Решение № 337 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниела Николова Костадинова, от гр. Благоевград, подадена против решение № 1292/15.07.2014 г., постановено по адм. д. № 249/2014 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 008/25.03.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № ПОВН-29/28.02.2014 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Благоевград. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че до изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО /ДВ, бр. 49 от 29.06.2010 г. в сила от 1.07.2010 г./ яслите не фигурират като детски заведения във връзка с изплащането на парични обезщетения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ гр. Благоевград, редовно призован, не се представлява. Не е изразил становище по наведените оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Даниела Николова Костадинова, от гр. Благоевград, подадена срещу Решение № 008/25.03.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № ПОВН-29/28.02.2014 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Благоевград, с което разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 17.05.2010 г. до 13.06.2010 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 224,50 лева главница и 140,78 лева лихва. За да постанови решението си административният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО (изм. редакция ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) паричното обезщетение не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програмата "В подкрепа на майчинството". По делото е безспорно установено, че при извършена проверка в ДДЯ № 3 гр. Благоевград, приключила с констативен протокол № 34.01. от 15.01.2014 г. детето на жалбоподателката - Никола Стойчов Костадинов е било настанено в яслата за периода от 17.05.2010 г. до 13.06.2010 г. Настоящата инстанция намира за правилен извода на съда за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Благоевград. Обосновано е прието, че е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете за периода от 17.05.2010 г. до 13.06.2010 г. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред осигурителя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. В касационната жалба се правят възражения за необоснованост на изводите на съда, че детето е настанено и прието в детското заведение, тъй като до изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 1.01.2011 г., детските ясли не са били считани от законодателя за детски заведения. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "... настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. В случая е безспорно установено, че през периода от 17.05.2010 г. до 13.06.2010 г. детето на жалбоподателката е било настанено в детско заведение въз основа на подадена от нея молба. "Настанено" в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. Според чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. По делото е установено, че Даниела Костадинова е подала "Заявление до директора на детска ясла № 3 - Благоевград" (л. 26), с молба за приемането на детето в ДДЯ № 3, като е декларирала, че тя и съпругът й са работещи родители. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност Благоевградският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,