Решение № 12577 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2010 г.

ВАСIII отделение27.10.2010 г.докладчик т Аделина Ковачева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 903 от 28.04.2010 г. по адм. дело № 558/2010 г. на Варненския административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12577 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Фърст корифи " АД със седалище в град Ботевград чрез процесуалния му представител - адвокат Георги Николов против решение № 903 от 28.04.2010 г. по адм. дело № 558/2010 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против полицейско разпореждане от 23.12.2009 г. на Мария Веселинова Минчева - инспектор при сектор "Икономическа полиция" при ОД на МВР - Варна. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че полицейското разпореждане е издадено в изпълнение на наказателно постановление при изпълнение на прокурорски функции по чл. 145 от ЗСВ. Поради това полицейският орган е действал при условията на задължителност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 55, ал. 5 от ЗМВР. Образувано е по жалба от "Фърст корифи " АД със седалище в град Ботевград чрез процесуалния му представител - адвокат Георги Николов против против полицейско разпореждане от 23.12.2009 г. на Мария Веселинова Минчева - инспектор при сектор "Икономическа полиция" при ОД на МВР - Варна. С него на Петър Маринов Петров в качеството му на управител на зърнобаза - с. Крумово, собственост на "Агро резерв" ООД - Бургас е разпоредено да не се разпорежда със стоката в базата - слънчогледово семе в размер на 1803.820 тона - обект на проверка по преписка № 15808/2009 г. на Софийска градска прокуратура. Полицейското разпореждане е мотивирано с постановление на прокурор в посочената прокуратура от 22.12.2009 г. Страната е установила правния си интерес от оспорване на административния акт с обстоятелството, че в зърнобазата се намира слънчогледово семе по договор между нея и собственика на базата за наем на складови площи. Твърденията са били още, че стоката е продадена от собственика й на трето търговско дружество и забраната с разпореждането й пречи на предаването й и съответно на изпълнението на договора. Това е дало основание на съда да приеме, че дружеството - жалбоподател е засегнато от полицейското разпореждане и е надлежно легитимирано да го оспори. При разглеждането на спора по същество, съдът е обсъдил постановление от 22.12.2009 г., издадено от прокурор при Софийската градска прокуратура. С него на органите на полицията е възложена проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ, в която да се извършат описаните подробно в точки от 1 до 4 действия. В т. 5 е изрично възложено с цел отнемане на възможността за разпореждане със стоката, предмет на евентуално престъпление и ограничаване на вредите от неправомерно разпореждане, на "Агро резерв" ООД да бъде връчено разпореждане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, с което се забрани предаването на стоката до изясняване на спорните обстоятелства. При тези фактически данни, съдът е съобразил, че разпоредбата на чл. 145, ал. 4 от ЗСВ изрично овластява прокурора в рамките на своята компетентност и в съответствие със закона да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи. В този случай полицейският орган е действал при условията на обвързана компетентност и издаденото от него разпореждане се явява законосъобразно. По тези съображения е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство, че прокурорът не е компетентен да налага обезпечителни мерки, каквато е забраната за разпореждане с процесното слънчогледово семе. Възражението е неотносимо към производството по съдебна преценка за законосъобразността на полицейското разпореждане, издадено в изпълнение на постановлението. Подобно възражение има отношение към законосъобразността на наказателното постановление. В конкретния случай в самото постановление, като основание за издаването му е посочен чл. 145 от ЗСВ. В ал. 1, т. 6 от нормата е уредено правомощие на прокурора да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение. С постановлението освен възлагане извършването на допълнителна проверка е възложено още на полицията и издаване на полицейско разпореждане по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР за забрана предаването на стоката до изясняване на спорните обстоятелства. То е мотивирано от прокурора, като мярка, необходима за ограничаване на вредите от неправомерно разпореждане, а не като обезпечителна мярка по ГПК. При получаването на наказателното постановление, полицейският орган е бил законово задължен по силата на чл. 145, ал. 4 от ЗСВ да го изпълни и да издаде полицейското разпореждане. Обоснован е изводът на съда, че в този случай той е действал при условията на обвързана компетентност. Отговорността за законосъобразността на разпоредените мерки от прокурора се носи от него, като издател на прокурорското постановление, а не от полицейския орган, като негов изпълнител. При постановяване на решението административният съд правилно е приложил закона и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба се явява неоснователна, а решението, като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1