Решение № 683 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2020 г.

Решение № 683 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Саут фрут" ЕООД, гр. Сливен, чрез процесуален представител, срещу частта от решение № 51/16.03.2020 г. по адм. дело № 412/2019 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо № 39/подмярка 4. 2 с изх. № 01 - 2600/5787 от 1.10.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) по т. 4 и част от т. 5 на раздел II, с които са определени корекции на заявените за финансиране разходи за подобекти "Озеленяване" и "Вертикална планировка с площадкови мрежи". в проекто - бюджета по проекто предложение по подмярка 4. 2 от мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба, че обжалваната част от решението е неправилна поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му и отмяна на гореописаните части от уведомителното писмо или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Сливен и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмено становище чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, присъждане на направените разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по част от формулираните в нея оплаквания. За да постанови обжалваната част от решението си, АС е установил, че с т. 4 от оспореното уведомително писмо от заявените за "подобект 3 Озеленяване" за финансиране разходи са недопустими за финансиране разходи в размер 150 731, 45 лева и същите се редуцират на основание т. 10 от раздел 14. 2 "Условия за допустимост на разходите", във връзка т. 16 от раздел 14. 3 "Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване (УК), а във втората част от т. 5, която е предмет на касационната жалба, от завените за финансиране разходи за подобект 2 "Вертикална планировка с площадкови мрежи" са недопустими за финансиране разходи в размер 442 607, 49 лева на основание т. 10, раздел 14. 2 ""Условия за допустимост на разходите", във връзка т. 16 от раздел 14. 3 "Недопустими разходи" от УК. Мотивите за недопустимост на разходите и редукцията и по двете точки е, че заявената площ от 4 127 кв. м., заявена за вертикална планировка, заедно с площта от 16766 кв. м. за озеленяване, надвишава два и половина пъти размера на РЗП от 1 897, 00 кв. м. на основната производствена сграда. АС е изложил мотиви, че оспорените части от писмото са издадени от компетентен орган съгласно чл. 41г от Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти", в надлежна писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Съдът е обсъдил заключенията на приетите по делото съдебно - техническа и съдебно - икономическа експертизи и е приел, че административният орган правилно е изчислил както допустимата площ за "Озеленяване" и "Вертикална планировка с площадкови мрежи" и съответните корекции, които са в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Неправилна е преценката на АС, че спорната част от писмото съдържа необходимите реквизити и в частност правно основание за извършване на корекции в проектобюджета по проектното предложение на касатора по процедура чрез подбор по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по подмярка 4. 2 от мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В спорните части от уведомителното писмо изпълнителният директор на ДФЗ е направил корекции, като е описал по - горе посочените недопустими за финансиране разходи, позовавайки се единствено на Условията за кандидатстване, които са утвърдени със заповед № РД 09 -79/9.02.2018 г. на заместник - министъра на земеделието, храните и горите. В оспореното уведомително писмо липсва позоваване на какъвто и да е било нормативен акт, даващ правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ да коригира разходи по проектобюджет по проектно предложение. Всъщност в него извън текста за възможност за обжалване на писмото по реда на чл. 133 АПК в определени негови части, не е споменат какъвто и да е било нормативен акт, дори цитираната от съда Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти". Неправилен е изводът на съда, че мотивите се съдържат в други документи от административната преписка, тъй като липсва препращане към друг такъв документ, който да съдържа конкретното правно основание за конкретните корекции. Липсата на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е самостоятелно отменително основание, но в случая то е довело и до материално-правна незаконосъобразност, като изводите на съда за съобразяване с материалния закон са декларативни и не съдържат каквато и да е било материално-правна норма, която да е приложима според него. Доводите на АС са свързани изцяло с начина на кандидатстване и заповед № 03 - РД/135/24.01.2018 г. за определяне на пределни разходи при извършване на строително - монтажни работи на изпълнителния директор на ДФЗ. Предвид изложеното решението на АС в обжалваната част е неправилно - необосновано и материално-правно незаконосъобразно, следва да се отмени, вместо него да се постанови друго, с което се отменя спорната част от заповедта поради липса на посочено правно основание в нея и материално-правна незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК и да се върне на административния орган за ново произнасяне по проекто - бюджета по проекто - предложението в тези му части. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят претендираните от него разноски за двете съдебни инстанции, както следва - за касационната инстанция изцяло: държавна такса за касационната инстанция - 370 лева и заплатен адвокатски хонорар - 3000 лева, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, отличаващо се със значителен обем доказателства. За първата инстанция разноски на касатора се дължат частично предвид необжалваната и влязла в сила част от него, с която частично се отхвърля жалбата му, а именно от общо платените разноски в размер на 7360 лева (държавна такса - 50 лева, експертизи - 350 лева, адвокатски хонорар - 6960 лева, за който не е направено своевременно възражение за прекомерност до приключване на пледоариите пред първата инстанция) следва да се присъдят 7076 лева съобразно общата уважена част от жалбата или общо 10446 (десет хиляди четиристотин четиридесет и шест) лева разноски за двете инстанции, платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение