Решение № 681 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2016 г.

Решение № 681 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. против решение № 2652/12.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1260/2015 г. на Административен съд-В., с което е отменен ревизионен акт № Р-08-1402756-091-01/5.01.2015 г. поправен с РА № П-03000815041015-003-001/16.03.2015 г., потвърден с решение № 69/30.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В., в частта за установен данък общ доход по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ "Х.-В. П." в размер на 25 299, 07 лв. и лихви - 7 262, 95 лв. от непризнато право на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО, като е присъдил за жалбоподателя разноски в размер на 2 367, 20 лв. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и вместо него, постановяване на друго такова, с което да отхвърли жалба срещу оспореният РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Х.-В. П." представляван от адв. Г. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението, което иска да бъде оставено в сила по подробно изложени съображения в писмен отговор и в пледоария пред съда в проведеното съдебно заседание. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1812 лв. по представен списък и приложени към него Договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечения от банкови сметки. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, засегната от обжалвания съдебен акт, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Спорен е бил въпросът дали към 31.12.2011 г. ревизираното лице е имало задължение за лихва в размер на 10.63 лв. върху невнесени в срок задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за данъчни периоди м. 6 и м. 09.2011 г., което е отрицателна предпоставка за преотстъпване на данък по реда на чл. 189а, вр. чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Относимите правни разпоредби правилно са тълкувани от първоинстанционния съд, но определящото в случая обстоятелство е, че ревизираното лице е подало искане за прихващане за относимия период, с резултат - сума за възстановяване. В тази връзка е приетата ССчЕ, която установява тези относими към спора факти. При наличието на надвнесени суми, деклараторът на задълженията не е имал изискуемо публично задължения, включително и за лихви за забава, от което се извежда извод, че ревизираното лице е имало право да извършва преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. Съгласно заключението на ССчЕ и приложените по делото доказателства към 31.12.2011 г. лицето е имало надвнесени суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство от НАП. Вземанията се считат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня в който прихващането е могло да бъде извършено. Правилно възраженията на жалбоподателя са били в смисъл, че издадения впоследствие АПВ от 12.03.2012 г. има обратно действие и при безспорна установеност, че дължимите суми и надвнесените такива, подлежащи на възстановяване са в един и същ размер, поради което не е дължима главница, респективно не е дължима и лихва за забава, която е отразена по справката на НАП в размер на 10, 63 лв. Като се е позовал на безспорно установените по делото факти, установяващи наличието на предпоставките по чл. 189б ЗКПО, вр. чл. 167 ЗКПО и е отменил процесния ревизионен акт, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно отмяната на отказа за преотстъпване на данъка, недължими са и определените с РА лихви за дължими авансови вноски, като в тази част РА правилно е отменен с обжалваното съдебно решение. При този изход на спора Д "ОДОП"-гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция в размер на 1812 лева, за които е представен списък за разноски, Договор за правна защита и съдействие с договорено и платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,