Решение № 10413 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2020 г.

Решение № 10413 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител, срещу решение № 286/18.02.2020 г., постановено по адм. д. № 463/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на С. Осман е отменена заповед № РД 09-229/1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. са останали 4, 09 ха представляващи част от БЗС № 87338 -53 -3-1 с площ 5, 43 ха, както и е изключен БЗС № 87338-749-1-2 с площ от 1, 54 ха, намиращи се в землището на гр. Якоруда и е върната преписката в отменената част на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и по съществото на спора да се отхвърли жалбата на С. Осман срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – С. Осман, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира сторените разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. Осман срещу заповед № РД 09-229/1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. в частта, в която извън него са останали декларирани за подпомагане 2 броя парцели. С обжалваната заповед, на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. като от заявените от Осман парцели, 2 броя са останали извън обхвата на подпомагане. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" е актуализиран от административния орган за кампания 2018 г. на база извършени теренни проверки, въз основа на дешифрация цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ по самолетно/сателитно заснемане през 2017 г. и чрез отразяване на резултати от теренни проверки в представените по делото протоколи от ОСЗ Якоруда. За да отмени обжалваният пред него акт, в съответната част, касаеща заявените парцели от С. Осман, съдът е обсъдил подробно прието и неоспорено заключение на вещо лице по назначена СТЕ. Съгласно заключението за парцелите, за които жалбоподателят е подал възражение, ЦОФК е обновена чрез нанасяне на резултатите от извършени теренни проверки на физическите блокове, в които попадат заявените парцели. Въз основа на тях са направени констатациите на вещото лице, както по отношение на заявения за 2018 г. БЗС № 87338 – 532 – 3 -1 целият с площ 5. 43 ха., вещото лице приема, че 4. 09 ха. от парцела представляват пасище и мера, в които не се наблюдават трайно недопустими елементи и тази площ следва да бъде включена в границите на допустимия слой площи, а извън тези граници следва да бъде определена площ в размер на 1. 34 ха., в която храстите надвишават допустимия брой и височина, съгласно приложимите критерии за допустимост по наредбата и са недопустими за подпомагане. Относно заявения за 2018 г. БЗС 87338 – 1 -2 целият с площ 1. 54 ха. вещото лице е посочило, че попада във ВБ 87338 – 535, обозначен с начин на трайно ползване ГЛП /горски ливади и пасища/. При анализа на самолетното изображение, както и наличните сателитни такива, вещото лице е установило, че ФБ е зает частично от високопланински клек и растителност, като в границите на заявения за подпомагане парцел, растителността е ниска, рядка и е изцяло допустима, съгласно предвидените критерии по Наредба № 2. Предвид заключението на вещото лице, кореспондиращо с останалите приложени по делото доказателства, съдът е приел, че неправилно с оспорената заповед са приети за недопустими за подпомагане целите площи по двата заявени парцела и жалбата е частично основателна. Съдът е възприел фактическите установявания съобразно приетата и неоспорена експертиза и събраните писмени доказателства. Приел е законосъобразно, предвид действащата към момента на издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПЗП /ред. ДВ, бр. 12/2015 г./ наличие на компетентност на издателя на акта. От правна страна съдът е приел, че при издаване на заповедта, относно заявените за подпомагане парцели от Осман, е допуснато нарушение на материалния закон. Тези изводи на съда са правилни, изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства и доказателствени средства и с приложимите правни норми на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Данните и заключението на назначената и приета СТЕ не са оспорени от ответната страна, която е имала процесуална възможност за това. Не е проявена процесуална активност за участие в процеса, за събиране на нови доказателства или доказателствени средства, поради което основното оплакване в касационната жалба за неправилност на обжалваното съдебно решение поради некоректност на приетата експертиза, не е основателно. Решението е обосновано, постановено в съответствие със събраните доказателства. В хода на процеса и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са били направени доказателствени искания от ответната страна, които да са били от значение за изясняване на спора от фактическа страна и съответно да не са били уважени от съда. Не може да бъде споделен довода на касатора, че вещото лице е изготвило заключението си въз основа на направен от него оглед и снимки на процесните терени, към момента на изготвяне на заключението, който момент е ирелевантен. В обстоятелствената част на експертизата вещото лице подробно е посочило защо приема за неправилен извода на специалистите от МЗХ изготвили специализирания слой. Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че при извършените теренни проверки са правени обобщени измервания върху няколко ФБ, не е бил заснет точно размерът на недопустимите площи – генерализирани са и са обобщени резултатите от измерванията. Вещото лице освен това е извършило необходимите заснемания с GPS и върху основата на ККР и ЦМ при НП "Рила" е извършило необходимото съвместяване. Също така според вещото лице направените снимки от теренните проверки не могат да дадат точна представа къде попадат границите на допустимите и недопустимите за подпомагане парцели. За процесните БЗС е извършена теренна проверка въз основа на дешифриране на ЦОФК по заснемане от 2017 г., като са съставените протоколи от теренна проверка за физически блокове, но такава проверка е извършена на доста по-голям масив и са представени обобщени резултати за масива. Относно двата имота са изложени отново подробни доводи на вещото лице, като за нито един от имотите проверката не е само и единствено въз основа на направения оглед и заснемане на място. Не намират основание доводите на касатора за неправилността на оспорения съдебен акт. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е установил всички релевантни за спора фактически обстоятелства, при което е констатирал липсата на фактическите и правни основания за изключване на цялата площ от заявените от жалбоподателя БЗС от допустимия за подпомагане слой за каплания 2018 г. Съобразено е, че за 2018 г. за района, в който попада заявеният за подпомагане парцел няма актуално самолетно и сателитно заснемане за нуждите на МЗХГ и границите на слоя са определени при отчитане на данните от извършени теренни проверки от ОДЗ Якоруда. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 09-229 от 21.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нрушение на материалния закон, както правилно е установил първоинстанционният съд. Заповедта е придружена от материалите свързани с изготвянето на специализирания слой. Всички те съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г., съответно раздел II от административния акт, се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани проверки на заявленията за подпомагане, подадени през 2018 г. Именно данните от протоколите от теренни проверки позволяват на съда с помощта на специалисти да извърши проверка за материалната законосъобразност на акта. В случая от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че Окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. за процесните парцели е обновен чрез извършване на теренни проверки на физическите блокове, въз основа на дешифриране на ЦОФК по заснемане от 2017 г., но в нарушение на материалния закон. Изводите на вещото лице, относно частите от парцелите, определени като допустими за подпомагане, в които не се наблюдават трайно недопустими елементи, съответстват на критериите по чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от действащата Наредба № 2/26.03.2018 г. В заключението си, експертът е анализирал именно посочените в тези разпоредби критерии за допустимост на парцела. Констатациите на вещото лице не са оспорени в съдебно заседание и не са опровергани от страна на ответника с относимите доказателства. Предвид изложеното настощият съдебен състав счита, че оплакването в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, като постановено единствено въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ за неоснователно. За да се основе на конкретната приета в хода на съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчна дейност по чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, което в случая не сторено и от процесуалния представител на ДФ "Земеделие" е проявена процесуална пасивност, изразена чрез неявяване в съдебно заседание при изслушване на заключението. Не са представени нови доказателства и не е ангажирано изготвянето на допълнителна или тройна СТЕ, с което да се опровергаят констатациите на вещото лице по изготвената СТЕ. Оспорването на акта, обективиращ специални знания се извършва докато трае изслушването. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице за наличие на допустими за подпомагане части от процесните парцели. Недопустимо е едва с касационната жалба да се оспорва заключението на вещото лице и обективираните в него специални знания. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 600 лв., платими от министъра на земеделието, храните и горите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,