Решение № 9211 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. С. Ш. от гр. Бургас, чрез адв.Цонев, срещу Решение 3110 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело 9242/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/ . Иска отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага становище, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, като е излязъл от предмета на жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски. Подадена е и частна жалба от Х. Ш. срещу Определение от 20.09.2023 г. постановено по адм. дело 9242/2022 по описа на АССГ, с което е допълнено цитираното по-горе решение в частта му за разноските и частният жалбоподател е осъден да заплати разноски в размер на 2580 лева. Ответникът Комисията за енергийно и водна регулиране /КЕВР/ в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба Ответникът: "Водоснабдяване и канализация" ЕАД в писмен отговор възразява срещу касационната жалба и излага становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Излага твърдение и за неоснователност на частната жалба Ответникът: Т. И. С. не изразява становище. Ответникът: П. И. С. не изразява становище. Ответникът: И. Н. Ч. не изразява становище. Ответникът: Г. С. Ч. не изразява становище. Ответникът: М. М. Т. не изразява становище. Ответникът: Г. Д. П. не изразява становище. Ответникът: Л. Л. Л. не изразява становище. Ответникът: Д. Т. Ч. не изразява становище. Ответникът: С. Х. Г. не изразява становище. Ответникът: Т. Й. Г. не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за неправилно. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба от Х. Ш. от гр. Бургас срещу Решение Ж-425 от 10.08.2022 г. на КЕВР, с което е прекратена образуваната преписка по жалба с вх.В-11Х-00-42 от 08.07.2021 г. срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас, във връзка с Предписание к-995 от 10.04.2020 г. на Изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас. Установено е, че административното производство е започнало по жалба от 08.07.2021 г. на живущите на адрес в гр. Бургас, [улица], чрез домоуправителя на г-н Х. Ш. срещу връчено от оператора Предписание К-995 от 10.04.2020 г. на Изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас за привеждане на вътрешната водопроводна мрежа на адреса с изискванията на Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4 от 14.09.2004 г./. Комисията е преценила, че няма законово регламентирана компетентност по ЗЕ и ЗРВКУ да се произнесе по жалбата. Изложил е мотиви, че компетентен да се произнесе по жалбата на потребителите в тази част е министърът на регионалното развитие и благоустройството и е изпратил по компетентност копие от решението. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ш. като неоснователна. Съдът е направил заключение, че Решение Ж-425 от 10.08.2022 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил становището на КЕВР, че е извън компетентността му, да се произнесе по така предявената жалба за отмяна на Предписание за преместване на водомерния възел на основание чл. 11, ал. 3 от Наредба 4/2004 г. издадено от Изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас до потребителите на адрес гр. Бургас, [улица]. Съдът е обосновал извод, че искането не попада в предмета на регулиране по ЗРВКУ, поради което Комисията няма компетентност да го разгледа. Разгледал е разпоредбите на ЗЕ и ЗРВКУ, като е преценил, че искането е извън компетентността на Комисията да разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори. Това заключение е неправилно. С Предписание за привеждане на вътрешната водопроводна мрежа според изискванията на Наредба 4 от 14.09.2004 г. са дадени указания на потребителите на адрес: гр. Бургас, [улица] срок от 15 календарни дни след получаване на предписанието да изградят водомерна шахта с определени параметри, тъй като водопроводното отклонение преминава през дворното място на имота, както и през помещение - частна собственост и след това е разположен общият водомерен възел, което не отговаря на изискванията на разпоредбите на Наредба 4/2004 г. Дадена е и втора възможност в срок от 10 календарни дни да се подсигури общо помещение непосредствено след влизане на тръбата в сградата. Указано е, че в случай на неизпълнение на предписанието водоподаването до сградата ще бъде преустановено. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Предметът на регулиране по ЗРВКУ е очертан в чл. 1, ал. 1 от закона, а именно: цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги. В съответствие с чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Предписанието е във връзка с водоснабдяване на имот, находящ се в гр. Бургас, [улица] съдържа задължение за потребителите на този адрес да изградят водомерен възел по точно определен начин, различен от досегашния, с което задължение е обвързано водоснабдяването им. Това предписание безспорно е свързано с доставка на вода за питейно-битови нужди на потребители и като такова попада в предмета на регулиране по ЗРВКУ, визиран в нормата на чл. 1, ал. 1от с.з.. С оглед на което, незаконосъобразен и неправилен е решаващият извод на съда, че КЕВР не разполага с компетентност да се произнесе по жалбата на потребителите във връзка с даденото им предписание за привеждане на вътрешната водопроводна мрежа според изискванията на Наредба 4 от 14.09.2004 г. / Решение 6985 от 09.06.2021г. по адм.дело 9137 от 2020г. по описа на ВАС, Решение 2664 от 22.03.2022 г. по адм.дело 10846 от 2021г. по описа на ВАС, Решение 5659 от 09.06.2022 г. по адм.дело 906 от 2022 г. по описа на ВАС, Решение 7700 от 15.08.2022 г. по адм.дело 12004 от 2021 г. по описа на ВАС/. С оглед на горното, първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което обжалваното решение на КЕВР бъзе отменено като незаконосъобразно,а преписката да бъде върната на КЕВР за произнасяне по жалбата на Х. Ш. по същество. При този изход на спора следва да бъде отменено и Определение от 20.09.2023 г. постановено по адм. дело 9242/2022 по описа на АССГ, с което е допълнено цитираното по-горе решение в частта му за разноските. В полза на Х. Ш. следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции. Пред първата инстанция са сторени разноски в размер на 310 лева 300 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие лист 8 от делото пред АССГ/ и 10 лева за държавна такса /лист 3/. Пред настоящата инстанция са сторени общо 1300 лева 1200 лева за адвокатско възнаграждение по договор от 01.06.2023 г. /лист 28 от настоящото дело/, 70 лева държавна такса за касационната жалби и 30 лева държавна такса за частната жалба. Общо разноските възлизат на 1610 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2, ал. 3 и чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,