Решение № 8704 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2023 г.

ВАСШесто отделение11.07.2024 г.докладчик Николай Господинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5195/02.08.2023 год., постановено по адм.дело 11529 по описа за 2022 год. на Административен съд София-град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Мотиви

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДЕМЕД ЕООД, гр. Нови Искър, представляван от адв. Я. Тенев против Решение 5195/02.08.2023 год., постановено по адм.дело 11529 по описа за 2022 год. на Административен съд София-град. Изложени са подробни оплаквания, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост, поради което иска да се отмени. Ответникът управителят на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жабата на МЦ ДЕМЕД ЕООД срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-2БПП-119/26.04.2022 г., издадена от управителя на НЗОК. Съдът е приел, че издаденият административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и като такъв е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заповед РД-25-503/06.08.2021г. на управителя на НЗОК е била извършена проверка на лечебното заведение МЦ ДЕМЕД ЕООД относно контрол по изпълнение на Договор 223300/17.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ в съответствие с Национален рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022г., във връзка със Сигнал вх. 04-04-437/13.07.2021 г. на НЗОК. За резултатите от проверката длъжностните лица от НЗОК са съставили приложения Протокол РД-25-503-1/13.08.2021 г. При проверката и посещението на посочения адрес на извършване на лечебната дейност е установено, че там няма лечебно заведение МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДЕМЕД ЕООД. На същия адрес се помещава Медицински център XXXI ЕООД, чийто управител е декларирал, че на този адрес не осъществява дейност МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДЕМЕД ЕООД. При тези обстоятелства проверяващите са приели, че отчетената дейност от лечебното заведение е в нарушение на ЗЗО. В тази връзка е издаден и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-503-2/13.08.2021г. - сумите на отчетената и заплатена дейност на лечебното заведение в размер на общо 52 232,00 лв., от които 30 810,50 лв. отчетена и платена дейност за периода 2020 год. и 21421,50 лв. - за периода от 01.01.2021 г. до м.07.2021 г. вкл., както и 47 лв. - отчетена и заплатена дейност по Амбулаторен лист 000222/13.05.2020г. и по Амб. лист 000364/16.05.2020г. Протоколът е приложен по делото като е отбелязано, че е получен на ръка на 20.10.2021 г. от д-р Д. К. - управител на МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДЕМЕД ЕООД. В резултат на това са издадени Заповед за налагане на санкция РД-253С-437/16.11.2021г. и Заповед за налагане на санкция РД-253С-438/16.11.2021г. Заповед за налагане на санкция РД-253С-437/16.11.2021г. е издадена за извършено нарушение на изискванията на чл.22, ал.1, т.1 от НРД за МД 2020-2022г. и чл.55, ал.2, т.1, т.2 и т.3 - неправомерно отчитане на дейност, която не е извършена на адреса, посочен в индивидуалния договор, като е наложена финансова неустойка. Заповед за налагане на санкция РД-253С-438/16.11.2021г. е издадена за извършено нарушение на чл.99, ал.2 НРД 2020-2022г. и чл.59, ал.11, т.1, б."а ЗЗО - отчитане на дейност, която не е извършена, като наложената санкция е прекратяване на индивидуалния договор частично, по отношение на лекарите, които не са извършили дейността - д-р Е. Д. Г. и д-р Н. Б. Т.. Цитираните по-горе заповеди за налагане на санкции са връчени на санкционираното лечебно заведение като приложение към Нотариална покана рег. 2708, Том:1, Акт: 161 от 08.03.2022г. на нотариус Р. Рашева. Поканата е приета като доказателство по делото, като съгласно поставения на нея печат, нотариусът е удостоверил залепването на уведомление на адреса на адресата на 14.03.2022г. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването на обжалвания административен акт като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател относно надлежния ред за връчване на двете заповеди за налагане на санкции. Двете заповеди са връчени с нотариална покана чрез нотариус Р. Рашева. Текстът на чл. 50 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност гласи, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс, от което следва, че разпоредбата на чл. 47 от ГПК е относима и приложима за връчването на нотариални покани, а не само за съдебни книжа. Двете заповеди са връчени на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно изискването на чл. 47 от ГПК и същите са влезли в сила, което води до законосъобразното издаване на писмената покана на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО. Писмената покана РД 25ПП-119/26.04.2022 г. е връчена лично на управителя на МЦ ДЕМЕД ЕООД. След като писмената покана е била върната на Управителя на НЗОК, тъй като същата не е била връчена по съответния ред, от страна на органа е започната процедура за връчване по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК, в следствие на което управителят е получил административния акт лично. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на писмената покана фактически обстоятелства обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорената писмена покана. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща съответните правни последици. В хода на извършваната проверка и в хода на съдебното производство по делото не са представени доказателства от МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДЕМЕД ЕООД, опровергаващи констатациите на проверяващите органи. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а при липса на такава от страна на ответника, на него не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,