Решение № 11291 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2011 г.

Решение № 11291 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 2018/29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 6686/2010 г. от Административен съд - София град (АС-СГ). Първата от тях е на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), представляван от адв. Недялка Митева-Стоянова от САК. В жалбата се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Втората касационна жалба е подадена от Анна Добринова Пенкина от гр. София. В нея се съдържат доводи за незаконосъобразност на постановеното от АССГ решение. Твърди се, че по делото още от започването му е следвало да бъдат конституирани като страни всички членове на Етажната собственост. Ответникът - Иван Димитров Бабаджанов изразява становище за неоснователност на жалбата на изпълнителния директор на АГКК и за недопустимост на жалбата на Анна Добринова Пенкина. Ответникът - "Ита Холд" АД, изказва мнение за неоснователност на първата жалба. Не ангажира становище по жалбата на Анна Добринова Пенкина. Ответникът - Мария Любомирова Попова, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответниците - Антоанета Георгиева Русинова-Христова, Любомира Савова Савова и кметът на СО - район "Средец, не изразяват становище по двете касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. По отношение на касационната жалба на Анна Добринова Пенкина, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира същата за недопустима, поради липса на правен интерес. Разпоредбата на чл. 210 от АПК определя кръга на лицата с право на касационна жалба. Съгласно ал. 1 на този текст решението по делото може да бъде обжалвано само от страните по делото, за които то е неблагоприятно. Отклонение от това правило е уредено в ал. 2 на същия текст, съгласно който лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. Касационната жалба е подадена от неучаствало в производството по делото пред първата инстанция лице. Не може да се приложи и ал. 2 на цитирания текст, тъй като с атакуваното решение не се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателката. В този смисъл същата няма правен интерес от обжалването му. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на оспорване на решението и когато такъв не е налице жалбата е недопустима - чл. 159, т. 4 от АПК. Втората касационна жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд намира за процесуално допустима, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С решение № 2018/29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 6686/2010 г. Административен съд - София град в производство по реда на чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл. 145 и сл. от АПК е отменил по жалба на Иван Димитров Бабаджанов Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Средец", Столична община в частта й относно имот с идентификатор 68134.103.120 и в частта й относно отразеното местоположение на самостоятелен обект апартамент с идентификатор 68134.103.120.19 и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне в съответствие с дадените указания. За да достигне до този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на процесната заповед в оспорваната й част е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От събраните по делото доказателства се установявало, че на място има стара тухлена ограда, която материализирала граница и ограденият на място имот съответствал на описаното дворно място в нотариален акт № 21/07.09.1954 г. В одобрената кадастрална карта границата не била заснета по съществуващата на място материализирана граница - ограда. С оглед на това неправилно било и отразяването на този имот в кадастралния регистър, тъй като след нанасяне на материализираната граница се обособявали два отделни имота, в които следвало да бъдат записани съответните носители на вещни права. Съдът, позовавайки се на представената по делото експертиза, е приел за безспорно установено, че местоположението на апартамента не е в съответствие с действителното му разположение в сградата. Поради това е отменил заповедта в оспорените й части и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в съответствие с дадените указания. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно съдът се е позовал на неоспорената от страните и приета по делото експертиза, според която на място имотът има трайна, материализирана граница - стара тухлена плътна ограда, която го обособява като самостоятелен имот, който от своя страна съответства на собственическите права на жалбоподателя, съобразно притежавания от него документ за собственост. Според вещото лице имотът на жалбоподателя не е нанесен в кадастралната карта съгласно съществуващата на място материализирана граница и представения документ за собственост. Отразяването в кадастралната карта и регистър има само констативно, а не конститутивно действие. Поради това кадастралната карта следва да отговаря преди всичко на действителното положение, съобразено с документите за вещни права. Същото се отнася и до разположението на апартамента на жалбоподателя. Според експертното заключение при изработването на схема на самостоятелния обект в сградата, а именно на апартамента на жалбоподателя, е била допусната техническа грешка. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че тази грешка следва да се отстрани и да се отрази действителното положение на обекта. С процесната заповед са одобрени кадастрална карта и регистър, които отразяват имота с неверни и неточни граници, а също така с неправилно отразено разположението на апартамента в сградата. Така отразяването е извършено при нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По изложените съображения като е приел обжалвания административен акт за незаконосъобразен и е отменил същия, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,