Решение № 3453 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2020 г.

Решение № 3453 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби от [фирма], [населено място], чрез процесуален пълномощник, и от Началника на Отдел "Приходи" към [община], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 556 от 14.04.2020 г. по адм. дело № 411/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Касаторът [фирма] поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът не е обсъдил релевантните за спора факти и не се е произнесъл по законосъобразността на оспорения АУЗД. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и на АУЗД. Касаторът - Началникът на Отдел "Приходи" към [община] поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по оспорването, с което е сезиран. В качеството си на ответник [фирма] в писмен отговор заявява, че касационната жалба на насрещната страна е основателна, тъй като обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо. В качеството си на ответник Началникът на Отдел "Приходи" към [община] не изразява становище по основателността на касационната жалба на [фирма]. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред АС- Благоевград е образувано по жалба от [фирма] срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000397/19.07.2017 г., издаден от старши експерт в Отдел "Приходи" в [община], с който на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци за 2012 - 2016 г. и ДНИ за 2016 г. в общ размер от 1 996. 87 лв. главница и 561. 87 лв. лихва за забава. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожността на писмо изх. № 33-19-342/1/28.02.2019 г., с което Началник отдел "Приходи" при [община] се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000397/19.07.2017 г. и е върнал преписката на Началник отдел "Приходи" за произнасяне по жалбата съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Изводът за недействителност на прогласеното за нищожно писмо е обоснован с констатацията, че едно и също длъжностно лице е осъществявало функциите на старши инспектор в отдел "Приходи" в [община] и на Началник на Отдел "Приходи" в същата Община и е издало оспорения АУЗД и т. н. писмо при обжалването на акта по административен ред. Така постановеното решение е недопустимо. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК изрично сочи, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда на обжалване на ревизионния акт се обжалват и другите актове, издавани от органи по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. За оспорването на АУЗД нормите на ДОПК не регламентират изключение, с оглед на което и по аргумент от чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси на обжалване по съдебен ред подлежи не решението по чл. 155 ДОПК на решаващия орган при осъществения административен контрол, а издаденият АУЗ, в частта, която е обжалвана, но не е отменена от горестоящия орган. Без да съобрази така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд не се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания АУЗД, а е обявил нищожността на т. н. "писмо" на Началника на Отдел "Приходи" към [община], издадено по жалба на адресата на оспорения АУЗД, депозирана по административен ред. Неговата действителност и законосъобразност обаче не са предмет на оспорването, с което решаващият състав е бил сезиран, нито решението по чл. 155 ДОПК може да бъде годен предмет на съдебно обжалване. Друг извод не следва дори и да се приеме, че обективираното в т. н. "писмо" решение на Началника на Отдел "Приходи" към [община] е нищожно и поради това не е изчерпан задължителния административен контрол по чл. 156, ал. 2 ДОПК / каквито мотиви липсват в съдебното решение/. При условие, че АС- Благоевград е преценил, че не е налице положителната процесуална предпоставка по чл. 156, ал. 2 ДОПК, то е следвало да приеме, че съдебното производство по чл. 156 и сл. ДОПК е недопустимо и да прекрати същото с определение. В случая обаче оспореният АУЗД е обжалван по административен ред и към момента на постановяване на съдебното решение срокът по чл. 155, ал. 1 ДОПК за произнасяне на горестоящия орган е изтекъл, поради което съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Същата предвижда, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на РА в обжалваната част. От това следва, че при извод, че решението на горестоящия орган е нищожно, респективно- че същото не съществува в правния мир, с изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се приема, че оспореният акт в обжалваната му част е потвърден по административен ред и оспорването му пред съда в законоустановения срок е допустимо. Отделно от горното е необходимо да се посочи, че решението на горестоящия административен орган при обжалване по административен ред не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. С него не се декларират или констатират възникнали права или задължения на адресата, а се преценява целесъобразността и законосъобразността на вече издадения административен акт. Поради това решенията на горестоящите органи при оспорване по административен ред, с които се отхвърля жалбата или протеста, респективно се потвърждава акта, не са годен обект на съдебно оспорване. Като не е съобразил това и се е произнесъл по действителността на писмо изх. № 33-19-342/1/28.02.2019 г. на Началник отдел "Приходи" при [община] вместо по законосъобразността на оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на оспорения АУЗД. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение