Решение № 13968 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2012 г.

ВАСПетчленен състав07.11.2012 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Златка Георгиева Вълчанова, Петър Иванов Вълчанов и Роса Петрова Вълчанова от гр. Ямбол за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила решение № 17/20.02.2012 г. по адм. дело № 357/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13968 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Златка Георгиева Вълчанова, Петър Иванов Вълчанов и Роса Петрова Вълчанова от гр. Ямбол за отмяна на влязло в сила решение № 17/20.02.2012 г. по адм. дело № 357/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, оставено в сила с Решение от 22.05.2012 г. по адм. дело № 4483/2012 г. по описа на Върховен административен съд. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК и наличието на ново писмено доказателство и ново обстоятелство - удостоверение № 94РР/0293 от 16.07.2012 г. за търпим строеж по § 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), издадено от главния архитект на Община Ямбол. Ответната страна - началника на РДНСК - Югоизточен район, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на искането за отмяна с молба да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна процесуално допустимо, подадено от легитимирани страни, за които решението е неблагоприятно в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а по същество - неоснователно. С решение № 17/20.02.2012 г. по адм. дело № 357/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, оставено в сила с Решение от 22.05.2012 г. по адм. дело № 4483/2012 г. по описа на Върховен административен съд, оспорването на искателите срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-95/09.05.11 г. на началник на РДНСК - Югоизточен район за премахване на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ на незаконен строеж "Пристройка и надстройка към съществуваща сграда" в УПИ № Х-769, кв. 38 по плана на гр. Ямбол е отхвърлено. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. В конкретния случай удостоверението, което се сочи като ново обстоятелство, е издадено на 16.07.2012 г., което е след приключване на делото пред двете съдебни инстанции и влизане в сила на решението, поради което не представлява ново писмено доказателство в посочения по-горе смисъл. Това удостоверение няма характер на ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В производството по оспорване заповеди за премахване на незаконни строежи се изследва, с оглед императивната норма на § 16 ПРЗУТ, тяхната евентуална търпимост, при което преценката в тази връзка се прави въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, без значение издадено ли е или не удостоверение за търпимост от главния архитект на общината. Следователно, удостоверението се явява новосъздадено писмено доказателства, а не съществувало към периода на решаване на делото, което по независещо от страната причини да не е могло да й бъде известно. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1