Решение № 3055 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2015 г.

Решение № 3055 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Инра" ЕООД, гр. Б., чрез процесуален представител, срещу решение № 1631 от 04.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1577 от 2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 694/05.06.2015 г. на и. д. директора на ТД - Б. на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че наказателното постановление, във връзка с което е наложена принудителната административна мярка, е отменено. Поддържа, че съдът не е обсъдил представените от него доводи и доказателства. Претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на оспорената заповед. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД на НАП - Б. не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е законосъобразността на заповед № 694/05.06.2015 г. на и. д. директора на ТД - Б. на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" за срок от един месец на търговски обект "склад за строителни материали", намиращ се в град Б., улица "Одрин" срещу завод "П.", стопанисван от жалбоподателя. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 17.02.2015 г., при извършена проверка на търговския обект на "Инра ЕООД е установено, че на 29.11.2014 г. е извършена продажба на стока - лак 69 - на стойност 48 лева, заплатени в брой, като за покупката е издадена експедиционна бележка, но не и фискален бон. За установеното нарушение на търговеца е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, с което, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В хода на касационното производство е представено решение № 1384 от 21.10.2015 г. на Районен съд Б. по анд 38/2015 г., с което наказателното постановление е отменено, като е прието, че административно нарушение не е извършено. При служебна проверка в информационната система на Административен съд Б., настоящият състав констатира, че решението на РС - Б. е оставено в сила с решение № 108 от 29.01.2016 г. по канд 2218/2015 г. на Административен съд Б. С оспорената заповед директорът на ТД - Б. на НАП, е наложил на "Инра" ЕООД принудителната административна мярка, с правно основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 и чл. 187 от ЗДДС, във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемата форма, като е мотивирана. При издаване на заповедта обаче са допуснати нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1., т. 1 ЗДДС се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Събраните от административния орган доказателства в случая не обосновават съществуването на административно нарушение. Единственото доказателство, на което се позовава издателят на заповедта, е експедиционна бележка. Тя обаче не обективира конкретно осъществена продажба по смисъла на ЗДДС, плащането на цената по която е извършено в брой, без за целта да е издаден и фискален бон. По делото липсват доказателства, че има плащане и същото е извършено в брой, а само в тази хипотеза съществува и задължение за продавача да издаде фискален бон. В самата експедиционна бележка не е посочен начин на плащане и дали е платено. При липса на доказателства за извършено плащане в брой на цената и съответно на продажба, не може да се направи извод за извършено административно нарушение, обуславящо налагането на принудителната административна мярка. Поради това, издадената заповед е незаконосъобразна, с оглед на което е следвало да бъде отменена. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата срещу акта, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което оспорената заповед бъде отменена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение