Решение № 12174 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2014 г.

Решение № 12174 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ, Комисията) против Решение № 7400/28.11.2013 г., постановено по а. д. № 4477/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-01-106/08.04.2013 г. (л. 11, 23) на председателя на ДКХ, с която служебното правоотношение на Руслана Георгиева Стефанова за длъжността "старши юрисконсулт" в Отдел "Административноправно и информационно обслужване" (ОАПИО) към Дирекция "Финансово-стопански дейности, административноправно и информационно обслужване" (ДФСДАПИО) в ДКХ, с ранг II младши, е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 107б, ал. 1 от ЗДСл, чл. 6, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на ДКХ и на нейната администрация (УПДКХ) и утвърдено Длъжностно разписание на администрацията на ДКХ (ДР), в сила от 01.12.2012 г. Недоволен, касаторът обжалва решението. Поддържа, че съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Стефанова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението на АССГ съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Единственият спорен фактически момент е изложен в молбата на касатора, постъпила в АССГ на 27.12.2013 г. (л. 6) и той касае факта на изразеното на 01.04.2013 г. съгласие от страна на Стефанова да заеме подходяща длъжност в Дирекция "Контрол и правни дейности" (ДКПД) в ДКХ. Според касатора това съгласие, изразено чрез изпращане на имейл от електронен адрес ruslana stefanova@abv. bg на поща на органа по назначаването - dkh@minfin. bg, с членове a. marinova@dkh. minfin. bg и r. ivanova@dkh. minfin. bg, не е установено по делото, с оглед характера на представените доказателства за съществуването на имейла и показанията на разпитаните свидетели Росица Иванова и Александра Маринова. Този довод, обосноваващ според касатора "необоснованост" на решението, е неоснователен. Безспорно установено е от Писмо изх. № 93-05-126/11.07.2013 г. (л. 114) и приложената към същото Справка (л. 115), че имейл изпратен на 01.04.2013 г. в 20:54:48 часа от посочения електронен адрес на ответницата Стефанова е получен на адреса на ДКХ на сървъра на Министерство на финансите същия ден, в 20:54:50 часа, откъдето е препратен на ДКХ. Обстоятелството, че посочените служителки на Комисията, не си спомнят за него не води до извод, че такъв имейл не е получаван. Стефанова твърди, че по този начин е изразила съгласието си да бъде преназначена на друга подходяща длъжност в ДКПД и доказва съдържанието му чрез представяне на разпечатка от него по делото (л. 69) и копие на електронен носител (л. 135). При категоричните доказателства за получаването на този имейл в ДКХ, ако касаторът твърди, че съдържанието му е различно от това, което излага Стефанова, той следваше да представи копие от получения на посочената дата и час имейл от нея. Това обаче не е направено. Изложените съображения са верни, но относими само към писмените документи, не и към електронните такива. Тези от последните, получени в Комисията, вкл. факсове, документи получени на електронна поща с адрес dkh@minfin. bg, с изключение на посочените в Приложение 1, съгласно чл. 10, ал. 1 от Вътрешните правила за организацията на деловодните дейности, документооборота и контрола по изпълнение на задачите в ДКХ (л. 92), подлежат на регистрация в АИС "е-Документооборот" и последваща обработка. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се основава на вече изложения такъв за необоснованост на решението. При категоричното доказване на обективния факт на изразено съгласие от страна на Стефанова, обосновано и в съответствие със събраните доказателства по делото АССГ е приел, че такова е дадено от служителя. Неоснователен е и последният довод - за допуснато нарушение на материалния закон. Същото се формулира от касатора като такова на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Предвид гореизложеното, фактът на дадено от Стефанова съгласие за преназначаване се явява доказан по несъмнен начин, поради което органът по назначаването е бил длъжен да приложи чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Към съображенията на АССГ настоящият състав на ВАС счита, че може да се добави и още един довод: сравнено ДР в сила от 01.12.2012 г. (л. 32, дало основание за издаване на обжалваната заповед) и предхождащото го, в сила от 19.10.2012 г. (л. 26) е видно, че и в двете, в ДФСДАПИО на ДКХ, е съществувало по 1 длъжност "старши юрисконсулт", заемана от Стефанова. Тази длъжност не е съкратена и продължава да съществува и след 01.12.2012 г., поради което сама по себе си длъжността не е съкратена. Дори и да съществува промяна в длъжностните задължения, функции и изисквания след 01.12.2012 г., това не води до "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, след като самата длъжност продължава да съществува. При тези установени данни, правилно АССГ е приел че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са съществували към момента на издаване на обжалваната заповед и същата е отменена като незаконосъобразна. По изложените съображения настоящият състав на ВАС приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,