Решение № 2621 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2014 г.

Решение № 2621 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез юрк. В. Василева, против Решение № 475 от 17.02.2014 г. на Административен съд Пловдив, по адм. д. № 1387 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Брикел" ЕАД е отменено Решение № 234 от 18.03.2013 г. на Началника на Митница Пловдив, с което е прекратена регистрацията на дружеството и е отменено удостоверение № BG003000C0056 от 31.07.2007 г. като лице, което произвежда, внася или въвежда на територията на страната въглища, както и като лице, извършващо сделки с въглища, съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, изразяващи се в несъобразяване на обстоятелството, че при издаване на административния акт, административният орган действа при обвързана компетентност и настъпването на определени факти до приключването на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд не следва да бъдат вземани предвид, защото законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. Неправилно съдът приел, че не е доказана повторност на нарушението по ЗАДС, за което представя цитираните в административния акт наказателни постановления. Ответникът по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да издаде посочения административен акт, митническият орган е приел, че дружеството има ликвидни и изискуеми публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а също и че е извършило повторно нарушения на ЗАДС, поради издадените му наказателни постановления за налагане на санкции за такива нарушения. За да отмени изцяло оспорения административен акт, административният съд се е позовал на представените Удостоверение от 13.12.2013 г. за наличието или липсата на задължения № 290201300350946/13.12.2013 г., издадено от НАП - ТД - София - ГДО, видно от което дружеството няма задължения, т.е. като следствие от успешно проведените съдебни производства по оспорването на РА и впоследствие от производство по прихващане и възстановяване всички задължения на дружеството към държавата са погасени, както и на доказателства за отмяната с влезли в сила съдебни решения на ревизионните актове на дружеството, установяващи задълженията му за данъци и ЗОВ. Отделно от това, съдът е приел, че административният орган, чиято е тежестта да докаже наличието на другото основание за издаване на акта-повторност на извършени административни нарушения по ЗАДС, не е доказал това. Правилно административният съд е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която съдът при решаването на делото взема предвид всички факти, осъществени към момента на приключване на устните състезания и макар към момента на издаването на административния акт дружеството да е имало ликвидни и изискуеми публични вземания, към момента на приключването на устните състезания по делото такива няма, поради което не е налице първото фактическо основание за издаването на акта. Първоинстанционният съд обаче изобщо не е проявил процесуална активност по проверката на второто фактическо и правно основание за издаването на процесния акт, а именно-повторност на извършването на административни нарушения по ЗАДС. Макар в мотивите на процесното решение да е посочен конкретния период на издаване на наказателни постановления, с които са наложени санкции за такива нарушения и техния брой, съдът не е указал на страната, издател на акта, че за посочения факт с правно значение следва да се представят доказателства. Нарушението е съществено, защото ако не беше допуснато, делото щеше да е попълнено с всички относими доказателства и щеше да е изяснено от фактическа страна. Представените в касационното производство наказателни постановления със заверка за влизането им в сила, не могат да бъдат обсъждани за първи път от настоящата инстанция поради забраната за нови фактически установявания в касационното производство. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение