Решение № 12607 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2010 г.

Решение № 12607 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на кмета на Община Приморско против Решение № 396/16.04.2010 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1591 по описа за 2009 г., с което по жалба на Детелин Павлов Пенчев от гр. Приморско е отменен акт за установяване на публично вземане /АУПОВ/ № 766/02.11.2009 г. на кмета на Община Приморско, с който на осн. чл. 166, ал. 1 вр. чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК, вр. чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ е установено задължение в размер на 43 846 лв. главница и 43 819,28 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в неправилен извод на съда, че процесните вноски не са такива по чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК. От чл. 69 от ЗУТ произтича задължението на собствениците на поземлени имоти да участват в изграждането на техническата и социалната инфраструктура, при това общината действа като орган на власт и сключения между нея и собственика договор за заплащане на вноски за посочените разходи е административен такъв. Актът на кмета e основан на решения на общинския съвет, които съгласно чл. 6, ал. 2 ЗМДТ определят цена на предоставена на адресата на акта услуга. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против оспорения акт. Ответникът по касационната жалба Детелин Павлов Пенчев от гр. Приморско не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил цитираният АУПОВ, с който въз основа на договор от 20.03.2007 г. между Община Приморско и адресата на акта са установени неплатени публични общински вземания в посочения в акта размер, дължими съответно до 30.09.2007 г., 30.03.2008 г., до 30.09.2008 г. и до 30.12.2008 г. По силата на цитираните в договора и представени решение № 6/13.02.1998 г. на Общински съвет гр. Приморско и Протоколно решение № 01/3.03.1998 г. на постоянна комисия към Община Приморско, адресатът на оспорения акт се е задължил да предостави на Общината за изграждане на описаната в договора жилищна сграда сумата 73 846 лв., представляващи приспадащи се разходи за финансиране изграждането на техническата инфраструктура на общината, която сума следва да се преведе на общината на посочените по-горе дати на определени с договора вноски. Актът е издаден на осн. чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно който публични са държавните и общинските вземания за други вноски, установени по основание и размер със закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 162 ДОПК, при изчерпателно изброяване, определя видовете публични държавни и общински вземания и че вземането, предмет на процесния акт не попада в това изброяване. Това е така, защото дори да се приеме, че основанието на това вземане е законово установено, размерът му е определен с наредба на общинския съвет и договор между общината и адресата на акта. Дори да се приеме, че този договор е административен по природата си /при липса на позитивна правна уредба на административните договори/, това не променя факта, че размерът на вземането не е законово установен. Правилно съдът е приел, че регламентацията на видовете публични вземания е императивна и нормите за това не може да се тълкуват разширително. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,