Решение № 14444 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2013 г.

Решение № 14444 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново и "Гемит" ЕООД, с. Алтимир, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 125 от 18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 328/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменен потвърдения с Решение № 98/21.02.2012 г. на директора на дирекция "ОИУ" - Велико Търново Ревизионен акт /РА/ № 051101925/05.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частите, с които е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 5/29.01.2009 и № 101/22.03.2009 г., издадени от "Делта Омон" ЕООД и по фактура № 42/13.10.2010 г., издадена от "ТМ Инвест" ЕООД, като в останалата й част жалбата е отхвърлена. Касаторът директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че към момента на издаване на спорната фактура доставчикът "ТМ инвест" ЕООД е дерегистриран по ЗДДС, което е достатъчно основание да се приеме, че данъкът е начислен неправомерно. Намира, че този извод не се опровергава от посоченото в мотивите на съдебния акт Решение на СЕС С-438/09 г., което следва да се прилага в контекста на предходната практика на СЕС по дела С-342/87 и С-454/98. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на процесните доставки на пшеница и слънчоглед, като в тази връзка навежда конкретни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването и в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Гемит" ЕООД, с. Алтимир, поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Намира, че не е доказано, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупките си участва в сделка, част от данъчна измама с ДДС. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново с писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба на "Гемит" ЕООД и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Гемит" ЕООД, в качеството си на ответник, не изразява становище по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново досежно доставката от "ТМ Инвест" ЕООД и неоснователност в останалата й част. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби, инициирали настоящото производство, са депозирани срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирани лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на РА № 051101925/5.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 98/21.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с която на "Гемит" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ТМ Инвест", "Иван Аврамов", "Стил Трейд", "Делта 4", "Делта Омон" и "Агростил 2003", възлизащ общо на сумата от 36 669, 67 лв. За да формира извод за частична основателност на оспорването, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречащ на материалния закон досежно доставките, обективирани във фактури № 5/29.01.2009 и № 101/22.03.2009 г., издадени от "Делта Омон" ЕООД и фактура № 42/13.10.2010 г., издадена от "ТМ Инвест" ЕООД. В останалата му част, решаващият състав е приел, че РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. С оспорения РА органът по приходите е отказъл признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от шест доставчика с предмет на доставките - " пшеница", " слънчоглед" и " стабилизирана амониева селитра". За установяване на обективното извършване на доставките както в хода на ревизионното производство, така и при административното и съдебно обжалване, оспорващият е представил многобройни писмени доказателства във връзка с всяка една от спорните доставки, но същите нито са посочени, нито са коментирани от съда. Изложените от него мотиви са основани само на принципни доводи, извлечени от посочените решения на СЕС, но не са базирани на никакви конкретни фактически изводи, обосновани от преценката на събраните доказателства и анализ на доказателствената им стойност. При липсата на констатации за релевантните за спора факти и обстоятелства, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което с оглед установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство на практика препятства възможността настоящата инстанция да осъществи дължимата проверка на правилността на атакувания съдебен акт. Това налага неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, който при постановяване на своето решение следва да обсъди всички събрани по делото относими доказателства, включително и заключението на вещото лице по проведената СЕ, и въз основа на тях да формира конкретни фактически и правни изводи по отношение на всяка една от спорните доставки. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение