Решение № 6118 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2015. г.

Решение № 6118 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2015. г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ПГ Металс Трейд" ЕООД, с. Дълго поле, представлявано от управителя Радослав Балджийски, против решение № 321/19.02.2015 г. по адм. дело № 1601/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. От пълномощника му - юрисконсулт Калдъшев, е постъпила защита, с която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е бил РА № 161306077/7.03.2014 г. издаден от Мариана Йоанис Ловчалиева - нач. сектор и Иванка Узунова - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 480/19.05.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "ПГ Металс Трейд" ЕООД, с. Дълго поле е начислен допълнителен данък върху добавената стойност в размер на 1 821,66 лева, за данъчен период месец май 2013 г. Начисляването на данъка е направено на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, поради установена липса на стоки /златни изделия/, за които дружеството е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото не се опровергават констатациите, установени с оспорения РА, за наличие на липса на стоки - златни изделия, в размер на 306.48 гр., поради което и начисления допълнителен ДДС, в размер на 1 821.66 лева, е законосъобразно определен, на основание чл. 79, ал. 3, вр. с чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Съдът е отхвърлил като недоказани възраженията на ревизираното лице за наличие на основания за неприлагане на корекцията по чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС - липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства на златните изделия, поради непредставяне на фирмени стандарти и документи, установяващи преработката им - стапяне и хомогенизиране, водещи до загуба на тегло. Решението е правилно. Фактите по делото са безспорно установени. Спрямо тях не се спори и по наличието на предпоставките за корекция и възникване на данъчни задължения в размер на приспаднатия данъчен кредит, установени по чл. 79, ал. 3 ЗДДС - регистрация на РЛ по ЗДДС, размера на липсите на придобитата чрез покупка от публична продажба на търг, организиран от ТД на НАП - Пловдив, стока - златни изделия /колиета, гривни, медальони и пр./, ползвания за нея данъчен кредит, съотнесен към размера на установения за довнасяне ДДС. Спорно е било наличието или липсата на предпоставки за ограничаване на корекцията. Наведените от РЛ доводи са били за наличие на основания за неизвършване на корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, на основание чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, т. е че липсата в грамажа на стоката е в резултат на физико-химическите й свойства при стопяването и хомогенизирането й, при което се получава загуба /фира/ в теглото, в установения от ревизията размер. Въз основа на събраните доказателства и разпределяйки правилно доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки, възлагайки същата върху РЛ, което би черпило права при установяването им, съдът е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че възраженията на РЛ са останали недоказани. Основните възражения на РЛ и касатор, които се визират и в касационната жалба, са за наличие на гласни и писмени доказателства, че "Сара Трейд" ООД, притежаваща лиценз за преработка на благородни метали, е извършила такава преработка на цялото количество, закупени чрез търг златни изделия на касатора, при която се допуска до 4,5% фира, позовавайки се на чл. 7, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие /ДВ, бр. 69/2004 г./, наричана Наредбата. Правилни са изводите на съда, че чл. 7, ал. 4 от цитираната Наредба в случая е неприложим, тъй като разпоредбата има предвид допустима фира при изработване на изделия от благородни метали, каквото изработване не е налице. По отношение на оплакването за извършено стопяване и хомогенизиране на златните изделия от "Сара Трейд" ООД, в резултат на която преработка се е достигнало до загуба на тегло, т.е. до процесната липса, съдът е извел законосъобразни изводи, че липсват категорични доказателства. На първо място липсва издадена фактура за тази преработка и отразяването й в счетоводството на РЛ. Установена е фактура № 4360/23.05.2013 г. издадена от "Сара Трейд" ООД на касатора, но с друг предмет - извършване на химичен анализ. От анализен сертификат № 267/23.05.2013 г. на "Сара Трейд" ООД е установено, че е извършен химичен анализ, а не стопяване и хомогенизиране, на 1,61 гр. от предоставена за изпробване златна сплав в количество 5 398,62 гр. Данни за предаване на златни бижута за стопяване и хомогенизиране от касатора на "Сара Трейд" ООД, гр. Раковски и за предаване на златен слитък с тегло 5 398,62 гр. от последното на касатора, се съдържат единствено в 2 бр. приемо-предавателни протокола от 23.05.2013 г., представени от РЛ на ревизиращия орган, след получаване на РД. Ревизията не е установила наличието им в счетоводството на РЛ, както и не са били предоставени от последното при започване на ревизията. При тези данни правилни са изводите на решаващия съд, че двата документа не следва да бъдат кредитирани, тъй като не са заведени никъде и не са представени от РЛ като съществуващи преди изготвяне на РД, за което е бил длъжен. По същите съображения, въпреки че не са изложени мотиви, съдът правилно не е кредитирал и показанията на св. Зайков. Правилно по въпроса за допустимата липса от теглото на предадените за преработване златни бижута, съдът не е кредитирал и заключението на приетата СТЕ, поради това, че същото не е конкретно, отговорите са вероятни и липсата на нормативна уредба, определяща процентната загуба на тегло при претопяване на златни бижута. С оглед изложеното неоснователни са оплакванията на касатора, че установената липса на стоки, е в резултат на физико-химичните свойства на златните бижута, т.е. загуба на тегло поради преработката им - стопяване и хомогенизиране, в размер до 4,5% фира, на основание чл. 7, ал. 4 от Наредбата /цитирана по-горе/. Липсват доказателства /извън двата протокола/, за такава преработка на закупените от касатора, златни бижута. Липсват счетоводни отразявания - представени фирмени стандарти, фактури и др. документи за преработка на златните бижута, водещи до промяна на физико - химичните свойства на липсващата стока, които да обуславят приложение на законовата фикция по чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, респ. до неизвършване на корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Ето защо обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. При този резултат по касационното обжалване на ответника се дължи присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 358 лв., на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение