Решение № 101 от 25.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 313/2018 г.

Решение № 101 от 25.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 313/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството е по реда на глава ХХХIII от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. Г. Й. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 14630/2013 г., по описа на Районен съд - гр. София. В искането се твърди, че не са били налице всички предпоставки на чл. 269 от НПК за провеждане на задочно производство, поради което се иска отмяна на постановената присъда и връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване и пледират за неговото уважаване. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на искането без уважение, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, като е участвал лично в първоинстанционното разглеждане на делото. Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните, изложени в искането за възобновяване и в съдебното заседание, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от лице, което има право на това. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От материалите, събрани по делото, се установява, че досъдебното производство № 742/2013 г. по описа на 07 РУП - СДВР е било образувано срещу неизвестен извършил, като впоследствие с постановление от 22.05.2013 г. е привлечен като обвиняем В. Г. Й. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК. Обвинението е повдигнато лично на обвиняемия Й., като по отношение на него е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". След приключване на досъдебното производство, срещу Й. е внесен обвинителен акт за разглеждане в Софийски районен съд, където е образувано НОХД № 14630/2013 г. На Й. е връчен препис от обвинителния акт, той е участвал лично в първоинстанционното производство, като в негово присъствие е произнесена и първоинстанционната присъда. Й. е обжалвал присъдата пред Софийски градски съд, където е образувано ВНОХД № 5376/2014 г. Явил се е лично в съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 24.02.2005 г., като е бил уведомен за датата на следващото заседание - 26.03.2015 г. В това заседание Й. не се е явил, представляван е бил от защитника си, който е изразил становище за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Въззивният съд е обявил, че ще се произнесе с решение, което постановил на 19.01.2016 г., потвърждавайки изцяло първоинстанционната присъда. Така изложените факти налагат извода, че не са налице предпоставки за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Упражняването на правото на участие в наказателното производство е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не. Осъденият не може да претендира, че не му е осигурено лично участие, при положение, че е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, или е редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил. В тези случаи не му е гарантирано възобновяване на наказателното производство, тъй като се приема, че лицето е демонстрирало отказ от правото на лично участие в наказателния процес. В настоящия случай всъщност, по отношение на осъдения В. Й. не е проведено задочно производство. Към датата на второто съдебно заседание от въззивното производство - 26.03.2015 г., разпоредбата на чл. 329, ал. 2 /изм. ДВ, бр. 42 от 2015 г. в сила от 09.06.2015 г./ не предвиждаше задължително участие на подсъдимия във въззивното производство, като то беше предоставено на преценката на подсъдимия. Осъденият Й. е бил уведомен лично за датата на въззивното заседание, като не се е явил пред въззивния съд по свое желание. Не е било нарушено правото му да участва лично в наказателното производство, поради което не са налице предпоставки за отмяна на постановената по отношение на него и влязла в сила присъда и възобновяване на делото. Предвид посочените съображения и на основание чл. 426, вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение