Решение № 6674 от 6.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТЕРА КОМ 2007 ЕООД срещу Решение 2616/19.04.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 8818/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ТЕРА КОМ 2007 ЕООД срещу Разпореждане за спиране на част или цялата дейност 752/21.08.2020 г. издадено от инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София-град. В мотивите и в диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписване датата на издаване на обжалваното разпореждане, която не се отразява на касационната проверка. При необходимост тя може да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК. Касационният жалбоподател обжалва решенето с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е събрал относими към делото доказателства във връзка с направените от него оспорвания на фактическите констатации. Излага подробни съображения кои констатации са неверни. Съдът не бил указал на страните доказателствената тежест в процеса, като по този начин съществено е ограничил правото му на защита, вкл. възможността му да оспори фактическите констатации от проверката, както и не е уважил искането му за допускане до разпит на свидетел очевидец. Подробно излага съображенията си, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, че е необосновано, тъй като съдът не е установил и анализирал обстоятелството, че липсват фактически и правни основания за издаване на обжалваното разпореждане, както и че е издадено в противоречие с целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или в условията на алтернативност обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което се отмени Разпореждане за спиране на част или цялата дейност 752/21.08.2020 г. издадено от инспектор към ОДБХ София-град. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Христов. Ответникът по касация Инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните София-град оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от адв. Беева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Разпореждане за спиране на част и на цялата дейност 752/21.08.2020 г. издадено от инспектор към ОДБХ София-град, с което на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ) и чл. 138, § 2, буква и от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) 999/2001, (ЕО) 396/2005, (ЕО) 1069/2009, (ЕО) 1107/2009, (EС) 1151/2012, (ЕС) 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) 1/2005 и (ЕО) 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) 854/2004 и (ЕО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), наричан по-надолу Регламент (EС) 2017/625 е спряна цялата дейност на обект за производство на храни и търговия с храни Шатра скара с адрес гр. София, община Кремиковци, [улица], стопанисван от ТЕРА Ком 2007 ЕООД. Като причина за спирането е посочено следното: Обектът не е регистриран по реда на Закона за храните. Липсват всякакви хигиенни условия за приготвянето на храни. Същото е отразено в Констативен протокол 0026453/21.08.2020 г.. Посочено е, че са нарушени чл. 23, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ) и Приложение ІІ, гл. ІХ, т. 1-4 и чл. 4, § 2 от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (Регламент (ЕО) 852/2004). За да отхвърли жалбата на ТЕРА КОМ 2007 ЕООД решаващият съд е изложил съображения, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия, при спазване на установената форма, в съответствие с материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че дейността по производството на храна освен в шатра-скара, за която е било издадено удостоверение за регистрация, е била организирана и в допълнително помещение, което не е било заявено за регистрация. При организацията на дейността не е осигурено спазването на санитарно-хигиенните условия за търговия, производство и преработка на храни. До тези изводи съдът е стигнал позовавайки се на констатациите в констативен протокол 0026453/21.08.2020 г. Позовавайки се на чл. 25, ал. 2 ЗУАХВ е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя ,че не е определен срок за който се налага принудителната административна мярка (ПАМ). В тази връзка е посочил, че след като търговецът предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствията и причините за появата им, жалбоподателят следва да поиска извършване на проверка и отмяна на ПАМ, т. е. срокът на ПАМ е в зависимост от предприетите от него действия. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е събрал относими към делото доказателства във връзка с направените от жалбоподателя (сега касатор) оспорвания на фактическите констатации. По делото е събрана административната преписка. При правилно установени факти изводът на съда, че оспореното разпореждане съответства на материалния закон е неправилен. С Разпореждане за спиране на част и на цялата дейност 752/21.08.2020 г. издадено от инспектор към ОДБХ София-град, на основание чл. 24, ал. 1 ЗУАХВ и чл. 138, § 2, буква и от Регламент (EС) 2017/625, за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗХ и Приложение ІІ, гл. ІХ, т. 1-4 и чл. 4, § 2 от Регламент (ЕО) 852/2004 е спряна цялата дейност на обекта, стопанисван от ТЕРА Ком 2007 ЕООД. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗУАХВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. В случая е приложена мярка по чл. 138, § 2, буква и от Регламент (EС) 2017/625, съгласно който когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо - на интернет сайтовете, които той поддържа или използва. В случая е спряна цялата дейността на оператора, но не е посочен целесъобразният период от време на това спиране. Целта на мярката е съответният оператор да коригира несъответствието и да предотврати повторната поява на такова несъответствие чл. 138, § 1, буква б. Регламентът изисква компетентните органи за предприемат необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, а когато вземат решение какви мерки да предприемат, да вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Липсата на определен целесъобразен период от време на наложеното спиране на дейността на дружеството води до незаконосъобразност на издаденото разпореждане, защото не е спазено законово изискване за определяне на срок на действието на мярката. Липсват и мотиви защо се налага точно тази мярка, каквото е изискването на чл. 138, § 3, буква а от Регламент (EС) 2017/625. Изводите на съда, за да приеме възражението на жалбоподателя, че не е определен срок за който се налага мярката за неоснователно, не почиват на нормативната уредба. Законът изисква определяне на целесъобразен срок на действие на мярката и липсата на такъв води до незаконосъобразност на издаденото разпореждане и налага неговата отмяна само на това основание. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и такива следва да му се присъдят за двете съдебни инстанции в доказан по размер 1020 лв. от които 50 лв. държавна такса за първата инстанция, 370 лв. държавна такса за касационната инстанция и 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор от 15.11.2021 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение