Решение № 92 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2007 г.

Решение № 92 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение № 151 от 11.07.2007 г. по гр. д. № 136/2007 г. Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение № 140 от 12.12.2006 г. по гр. д. № 888/2006 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. Т. А. от с. К. против Министъра на з. и г. иск за обявяване за окончателен сключен предварителен договор за продажба на имот, представляващ частна държавна собственост, прилежаща площ към сгради и съображения на организации по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ в с. К., община К. с площ 8 686 кв. м., находящ се в стопанския двор на бившето ТКЗС и представляващ имот № 0* на цена 1 303 лв., от която платима в пари - 133.50 лв., а разликата в поименни компенсационни бонове. Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от ищцата Е с оплаквания за неговата недопустимост и неправилност. Моли да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане. Ответникът МЗГ, сега МЗХ не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот е отхвърлен, въззивният съд е приел, че между страните не е налице сключен предварителен договор. Изводът е правилен и обоснован от събраните доказателства, установяващи фактическа обстановка относно наличието на други отношения между страните. Касаторката е реализирала дадената й в чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ възможност да придобие правото на собственост върху имот, частна държавна собственост, представляващ прилежаща площ към сграда по параграф 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, нейна собственост, като е направила искане за това, издадена е и заповед на министъра на з. и г. по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 6.01.2005 г., с определен срок и начин на плащане на цената. Договор не е сключен, тъй като указания срок за плащане не е спазен. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че между страните не е налице сключен предварителен договор, тъй като процедурата по придобиването на собствеността на земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е уредена като сложен фактически състав, състоящ се от властническо волеизявление на министъра на з. и г., което е налице и писмен договор за продажба, който се сключва между равнопоставени страни при изпълнението на разпоредителните елементи на властическия акт. При предварителния договор страните са равнопоставени и всяка една от тях поема съответните задължения, като това на продавача е да прехвърли собствеността, а купувача - да плати цената. В случая държавата, в лицето на министъра на з. и г. не е поела задължение да прехвърли собствеността върху имота, а е разрешила продажбата по направеното искане на касаторката, при разпоредените в заповедта начин на плащане и цена, и то в определения срок, т. е. отношенията не са между равнопоставени субекти, както неоснователно се поддържа от ищцата за наличие на приемане от държавата на нейното предложение за покупко-продажба и то с уведомяването й за издадената заповед на 7.02.2005 г., когато започнал да тече дадения й срок. Несключването на писмен договор за продажбата не е поради неизпълнение на поето от държавата задължение за прехвърляне на собственост, а поради обстоятелството, че разпоредените в заповедта начин и срок на плащане на цената не са изпълнени от касаторката, т. е. не са били налице предпоставките за сключването му. Същата е била уведомена за издадената заповед с писмо от ОД "ЗГ", вкл. и за срока и началния момент за започването му, липсват данни, а и твърдения за плащането по указания начин. Поради това и предявеният иск правилно е отхвърлен и въззивното решение, като допустимо и правилно, следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, II г. о.