Решение № 10755 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4047/2017 г.

Решение № 10755 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4047/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на УС на Сдружение [синдикат] А. К., чрез адв. С. Николов срещу решение № 140 от 1.02.2017 г. по адм. дело № 2682 по описа за 2016 г. на административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началника на Регионално управление на образованието (РУО) - Варна по реда на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - началникът на Регионално управление на образованието - Варна оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Б. Балачев, процесуален представител. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от председателя на УС на Сдружение [синдикат] срещу решение за отказ за предоставяне на информация под № ПД 02-8/07.09.2016 г. на началника на РУО - Варна. Същият е постановен по повод заявление по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ под № 15-12/23.08.2016 г. С него е поискано предоставяне на достъп относно информация, подробно описана: "1. Известно ли Ви е било /от дата 06.01.2016 г. или от друга дата, която моля да посочите/ във връзка с подадено заявление до ВАС /моля да посочите входящия номер/ и с приложено удостоверение към него, че П. И. - бивш директор на ОУ "Христо Ботев" - с. Николаевка е била избрана за Секретар на НСО "Образование и наука" към [синдикат]? и 2. Моля да ни отговорите дали преди уволнението на П. И. /23.06.2016 г./ сте поискала разрешение да я уволните от [синдикат] по реда на чл. 333, ал. 3 от КТ". Административният орган се е позовал на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, като изрично е посочил в мотивите си, че тази информация няма самостоятелно значение, свързана е със становище на институцията и предстоящо разрешаване на трудовоправен спор по съдебен ред. Административният съд - Варна е приел, че е сезиран с процесуално допустима жалба, която разгледана е неоснователна. Според него, а и по делото не се оспорва, че П. И., по повод на която е поискана информацията е избрана за секретар на синдикалната посочената синдикална организация, както че в качеството си на директор на цитираното училище е уведомила началника на РИО - Варна затова, съгласно издадено удостоверение изх. № 01/04.01.2016 г. Не е бил спорен и факта, че трудовото правоотношение на лицето е било прекратено и е налице трудовоправен спор с другата страна по трудовия договор - началникът на РУО - Варна. За да направи своя извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е анализирал коя информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от същия закон относно видовете обществена информация, официална и служебна. Настоящият съдебен състав споделя направения извод от съда, че исканата информация няма характер на обществена, понеже не е свързана с обществения живот в РБългария и чрез нея не се дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените субекти. Съображението, че исканата информация има частен характер намира опора в съдържанието на заявлението, като правилно е отбелязано, че то съдържа и констатации. Няма пречка искането да бъде формулирано и чрез задаване на въпроси, както в процесния случай, но определящ факт се явява този относно характера на търсената информация, която в случая не е обществена по смисъла на легалното определение в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100.00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение