Решение № 3144 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 70/2013 г.

Решение № 3144 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 70/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Атанасов, срещу решение № 14143 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 615/2011 г. на Върховният административен съд, пето отделение. Релевираните с касационната жалба оплаквания са за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и и 3-то АПК. Ответникът - Пламен Илиев Иванов, чрез процесуален представител, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поддържайки че отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в нарушение на правилата за атестиране на държавния служител. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания, е неоснователна. С атакуваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, e отменил заповед № РД-10-2240/10.12.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Пламен Илиев Иванов за длъжността "Началник на РИО" Софийска област, с ранг V старши. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неспазване на реда за атестиране на държавния служител, предвиден в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА/ Наредбата, приета с ПМС № 105/21.05.2002 г., Обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г., отм., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). Съдът е констатирал, че при проведената процедура за ежегодно атестиране на Иванов е нарушена разпоредбата на чл. 25 от Наредбата, т. к. формулярът за атестиране не съдържа мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. На базата на ангажирания доказателствен материал и направените констатации за непровеждането на междинна среща между служителя и оценяващия ръководител и допуснато нарушение на чл. 14, ал. 2 НУРАСДА (отм.) при провеждане на заключителната среща, решаващият състав е отменил оспорената заповед. Решението съответства на закона. С НУРАСДА (отм.) се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. С оглед значителните последици на атестирането за правното положение на държавния служител, разпоредбите на Наредбата са императивни и стриктното им спазване от страна на компетентните административни органи е задължително. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на представителните синдикати в администрацията. А според предписанието на чл. 11 Наредбата, атестирането чрез оценяване на изпълнението на длъжността се провежда чрез следните 3 етапа: 1). изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2). междинна среща в средата на периода; 3). заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността в края на периода. Самото оценяване на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 декември на предходната година до 30 ноември следващата година, като включва действително отработеното от служителя време (Арг.: чл. 6). В контекста на описаната нормативна уредба, относимата към спорното правоотношение и въз основа на доказателствата по делото, първоинстанционният състав обосновано е приел, че извършената процедура по атестиране на Пламен Илиев Иванов е проведена при допуснати съществени нарушения на визираните в Наредбата условия и ред за провеждане на ежегодното оценяване на изпълнението на заеманата длъжност. От приложения към делото атестационен формуляр с период на оценяване 1.12.2009 г. - 30.11.2010 г. е несъмнено установено, че поставените оценки по отделните показатели за компетентности по чл. 19, ал. 2, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 НУРАСДА (отм.), по които се оценяват служителите, заемащи ръководни длъжности, са необосновани. В тази насока съдът се е позовал на липсата на съображения за вписаните оценки, непосочване на фактически констатации, лаконичните и декларативни коментари на оценяващия ръководител. Настоящата инстанция изцяло споделя преценката на решаващия състав, че изложените мотиви представляват преразказ на нормативните текстове и не съдържат конкретни факти и обстоятелства. Такива не са посочени във формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, а доводът на касатора, че в тази насока следва да се има предвид доклад № 80891-108/2010 г. за извършена проверка на дейността на началника на РИО - Софийска област, е неоснователен. Сочените в доклада документи, констатации и изводи касаят виновно поведение при изпълнение на служебните задължения, което би могло да бъде основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на атестирания държавен служител. Независимо от това следва да се посочи, че констатациите в доклада не могат да заместят изискуемата се от чл. 25, ал. 1 НУРАСДА (отм.) конкретика при оценяването. Още повече, че докладът обхваща периода на учебната 2008/2009 г. и 2009/2010 г., а периодът на оценяване е 1.12.2009 г. - 31.11.2010 г., поради което не може да се ползва за целите на атестирането. В този смисъл, въз основа на данните по делото, обосновано е прието в обжалваното съдебно решение, че оценяващият ръководител (министърът) не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и при липсата на конкретна аргументация за дадените оценки по показателите на чл. 19, ал. 2 НУРАСДА (отм.), не е изпълнил задължението си по чл. 25 от същата за безпристрастно, честно и компетентно извършване на преценката за изпълнение на длъжността. Наред с липсата на мотиви за общата оценка на оценяващия ръководител, с Пламен Илиев Иванов не е проведена междинна среща съгласно чл. 13 от Наредбата, при което не е извършен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план, и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика; допуснато е и нарушение на чл. 14, ал. 2 от Наредбата, предписващ на заключителната среща, оценяващият ръководител и оценявания да обсъждат посочените в този текст въпроси и след това да попълнят формуляра, който в случая е бил предварително попълнен и връчен на служителя. В тази насока тричленният състав правилно е приел, че за определяне на общата оценка при атестирането на държавния служител органът не е изложил конкретни съображения, мотивиращи сочените цифрови показатели, което, съчетано с липсата на доказателства за проведена междинна среща и формалното отразяване на заключителна такава, обуславя извод за допуснати съществени нарушения на НУРАСДА (отм.). Изискванията на чл. 19 НУРАСДА са пряко свързани с правилото на чл. 25, ал. 1 от същата, т. е. преценката за работата на служителя следва да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като оценките на оценяващия ръководител трябва да са мотивирани. По отношение на ответника това не е направено и определената от оценяващия ръководител обща оценка е дискредитирана, т. к. е недопустимо оценяването на база само един от етапите по чл. 11 НУРАСДА (Арг.: чл. 25, вр. с чл. 11 - 15). Подобно оценяване противоречи както на целите на атестирането, така и на въведените с чл. 25 Наредбата изисквания за провеждането му. При все, че съдът не е оправомощен да контролира правилността на оценяването (което е въпрос на дискреция на оценяващия орган), правораздавателният контрол обхваща спазването на установената с НУРАСДА процедура за провеждане на самото атестиране. Констатираното по делото неизпълнение на задължителни елементи от процеса на атестиране, обуславят крайният извод за допуснати съществени нарушения на НУРАСДА (отм.), опорочаващи дадената възможно най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността, послужила като фактическо основание за предприетото уволнение. Това от своя страна обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с ответника по касационната жалба, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необосновани правни изводи на съда, изградени въз основа на неверни фактически констатации. Решаващият състав е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо дава вяра на свидетелските показания, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка и обосновано е кредитирал изслушаното заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, при което е извел верен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Представените пред решаващата инстанция и неоспорени от касатора писмени и гласни доказателства относно начина на атестиране и оценка на изпълнение на длъжността от страна на държавния служител категорично налагат възприетия правен резултат, поради което съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на тричленния състав на ВАС, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер от 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен на л. 28 от делото договор за правна защита и съдействие от 6.02.2013 г. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,