Решение № 7957 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2017 г.
ВАСV отделение28.05.2019 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 701/11.08.2017 г. постановено по адм. д. № 549/2017 г. на Административен съд - София област ОСЪЖДА инж. В. Гюров да заплати в полза на проф. д-р К. Петров, в качеството му на Ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия- София сумата 1 000/хиляда/ лева, адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7957 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Гюров жив. в [населено място] срещу решение № 701/11.08.2017 г. постановено по адм. д. № 549/2017 г. на Административен съд - София област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 123 от 4.04.2017 г. по преписка № 54/2015 г. на Петчленен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, с което е установено, че проф. д-р К. Петров, в качеството му на ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия/УАСГ/-София, към процесния период не е поставил В. Гюров, "инженер специалист" към Катедра Метални, дървени и пластмасови конструкции"/МДПК/-УАСГ, в положение на неравно третиране по признак "политическа принадлежност", в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр. /; Установила е също така, че проф. д-р К. Петров, в соченото по-горе качество, с невключването на В. Гюров в Заповеди № 142 от 17.03.2014 г., № 181 от 26.03.2014 г., № 357 от 28.05.2013 г. и № 362 от 30.05.2013 г. по описа на университета за процентно увеличение на трудовите възнаграждения на работници и служители на трудово правоотношение в УАСГ, не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В. Гюров поддържа в касационната жалба и в допълнителни писмени бележки, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД. Ответникът по касационна жалба – проф. д-р К. Петров, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, АССО е приел за установено, че обжалваната пред него част от решението на КЗД със съдържание, описано по-горе в настоящето съдебно решение, е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и унисон с приложимото материално право. За да мотивира извода си, съдът изхождайки от дефиницията на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., е приел, че Гюров не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, следствие неравно третиране с оглед признаците "политическа принадлежност" и "имуществено състояние". Въз основа на задълбочен и прецизен анализ на събраният доказателствен материал обоснован е извода на първоинстанционния съд, че се касае за личностен конфликт между Гюров и негов колега, довело до реинтегритет на Гюров трудовия колектив и влошен микроклимат на трудовата среда. Липсват доказателства политическата принадлежност на Гюров да е в основата на различен подход както в поставянето му на трудови и служебни задължения, така и в оценката на неговия труд. Правилно първоинстанционния съд приема, че и вторият извод на КЗД за липса на допуснатото нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., при невключването на Гюров в заповеди за увеличаване трудовите възнаграждения на служители и преподаватели в УАСГ. Обосновано е възприето, че същото се дължи не на неравно третиране, а е израз на оценката на работодателя за точно и качествено изпълнение на трудови функции и по специално, в "неизпълнение на работни задачи поради нежелание на лицето да комуникира с прекия си ръководител и членовете на катедрата". Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата 1 000 лева разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,