Решение № 6452 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8671/2012 г.

Решение № 6452 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8671/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния представител Стефан Георгиев, против решение № 300 от 25.10.2011 г. постановено по адм. дело № 283/2011 г. на Административен съд гр. Ямбол. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и подробни доводи свързани със съществото на спора. Счита се, че неправилно съдът е приел, че липсва недобросъвестно поведение от земеделския производител, тъй като при проверката са установени площи извън допустимия за подпомагане слой. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд, за разглеждане от друг състав на съда. Касационния жалбоподател, не се явява и не изразява становище. Постъпило е писмено становище с което се подържа касационната жалба. Ответникът Митко Стоянов Щефелиев не се представлява и не взема отношение по касационната жалба. Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата, а съдебното решение като законосъобразно и правилно да се остави в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, настоящия съдебен състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, по жалба Митко Стоянов Щефелиев от с. Безмер, общ. Тунджа, област Ямбол, ул. "Стефан Караджа" № 9 първоинстанционния съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/24244 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установено като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 17 805,08 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане за площ с УИН 28/120609/26331. Мотивите на административния орган са свързани с констатирано намаление на годните за подпомагане площи, които са заявени с подадената молба - заявление. В подробно развити съображения административния съд е приел, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, в изискуемата от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт, като са допуснати нарушения и на изискванията на чл. 26, 34, 35 и 36 от АПК. Тези нарушения съдът е приел основателно за съществени. Освен това съдът е установил, че са нарушени разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. - чл. 73, § 4, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Административния съд е приел, че в конкретния случай при първите кръстосани проверки не са били констатирани разлики, с което заявените за подпомагане площи са приети да допустими. Приел е още, че не е доказано в административното производство, земеделският производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, още повече, че при извършените проверки от съответните оторизирани органи той дори не е уведомен. След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил като такъв. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Основано е на доказателствата по делото и е в съответствие с процесуалните разпоредби и с материалния закон. Обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Процесният АУПДВ е немотивиран съгласно императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не е възможно от него да стане ясно, как Министерството на земеделието и храните е променило констатациите си, на какво основание, кои площи от заявените точно са квалифицирани като "негодни за подпомагане", както и методиката, на база на която са изчислени сумите за възстановяване. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт. Разпоредбата на чл. 59 от АПК задължава индивидуалния административен акт да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В конкретната хипотеза, в оспорения АУПДВ фактически основания не са изложени и в тази връзка изводите на съда почиват на събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че допуснатите и приети допълнителни писмени доказателства не може да заместят липсващите в административния акт фактически констатации, поради ограниченията, визирани в нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Следва да се отбележи, че съдът е обсъдил и преценил по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил верни правни изводи. Доказателствата по делото сочат, че след извършените кръстосани проверки е установено, че резултатите от тях съвпадат с декларираното от ответника по касационната жалба и сумата е била платена. Без да е уведомен земеделския производител и да му е дадена възможност за защита на базата на неясна от какво естество е "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" е извършена последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., според която, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката не може да се установи по разумен път от земеделския производител, недължимоплатените суми не следва да се възстановяват. Точно заради това административния орган е трябвало да изложи съображения относно причината поради която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността земеделският производител сам да установи това. Нещо, което не е сторено, както правилно първоинстанционният съд е приел. Настоящата инстанция приема, че с оглед установеното по делото, първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извода за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. При неустановено неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е довело до въвеждане в заблуждение на компетентните органи, изплатените парични суми не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Самите компетентни органи след съответните проверки по заявлението са преценили, че са налице законовите предпоставки за плащането и са извършили такова. Тези проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане са извън контрола на земеделския производител. Административния съд правилно е приел, че изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане е в резултат на грешка на държавен орган, която не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и съгласно разпоредбата на Регламент № 796/2004 г. на Комисията недължимо платените суми не следва да се възстановяват от бенефициента. Обосновавайки незаконосъобразността на АУПДВ, съдът основателно е приел, че преди издаване на акта административния орган не е изпълнил и задължението си по чл. 24, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г. изискващо при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място и както и да се изискват и допълнителни доказателства. В конкретната хипотеза земеделския производител не е уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ, не е могъл да представи доказателства и направи възражение, с което изискванията на чл. 26, 28 и 34 от АПК са нарушени. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение