Решение № 9121 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5129/2024 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Индустриална техника ЕООД, със седалище гр. Велико Търново, чрез пълномощници адв. В. Бакалова и адв. С. Атанасов от Адвокатско дружество Бакалова и Дамянов, на основание чл. 239, т.1 АПК, за отмяна на влезли в сила Решение 367/ 12.12.2022г., постановено по адм. дело 472/2022г. на Административен съд гр. Велико Търново и Решение 4700/03.05.2023г. по адм. дело 2184/2023г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). В искането за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната и чието съществуване формира извод за обективната неправилност на съдебното решение. Представя се Съдебно удостоверение изх. 3875/11.04.2024 г., издадено от районен съдия в Районен съд Велико Търново, в уверение на това, че е образувано гражданско дело 971/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново, със страни Индустриална техника ЕООД ищец и община Велико Търново ответник по предявен иск с правно основание по чл. 54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, което е на етап размяна на книжа. Посочено е, че срещу Определение 674/25.03.2024 г., с което е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на Заповед РД22-1079/06.06.2022 г. на кмета на община Велико Търново, е подадена частна жалба и е изпратена на Окръжен съд гр. Велико Търново. Ответникът - кметът на община Велико Търново, чрез пълномощник Д. Йонкова директор на дирекция Правно обслужване и управление на собствеността, служител с юридическо образование и правоспособност, оспорва основателността на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Поддържа становище, че дори хипотетично да се окаже, че има неправилно нанасяне на поземления имот (ПИ) в кадастралната карта (КК), това няма да преодолее главния недостатък на строежа, а именно отсъствие на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни книжа. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество - неоснователно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД 22 1079 / 06.06.2022г. на кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването от Индустриална техника ЕООД на незаконен строеж разширение на едноетажна постройка, изградена в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10447.513.358 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, част от УПИ Х, кв. 162 по плана на гр. Велико Търново, и попадащ в ПИ с идентификатор 10447.513.359 също част от УПИ Х, кв. 162 и в ПИ с идентификатор 10447.513.420, представляващ УПИ I, кв. 162 по плана на гр. Велико Търново. При постановяване на първоинстанционното решение, АС гр. Велико Търново приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Развити са съображения, че безспорно се установява наличието на строеж, който е незаконен като изпълнен без строителни книжа. Формиран е извод, че от доказателствата, включително приетата по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ) се установява, че нареденият за премахване обект е строеж по смисъла на закона, който освен това има и идентификатор и е нанесен в КК с 10447.513.358.2 и представлява едноетажна постройка, наименувана разтоварище, като е посочено, че в заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен. Първоинстанционният съд намира, че от доказателствата се установява, че наредената за премахване постройка е свързана с търговски обект, за който са издадени две разрешения за строеж (РС), а именно РС 338 от 24.09.2003г. за обект магазин, кафе, офис и ограда, с възложител Киров АД и като допълнение към него по реда на чл. 154 ЗУТ, е издадено РС 298 от 06.11.2017г. с възложител жалбоподателя, като тези два обекта са и въведени в експлоатация, но те представляват основната сграда, която не е предмет на оспорената заповед. Посочено е, че от доказателствата, включително приетата СТЕ безспорно се установява, че за нареденият за премахване строеж не са налице строителни книжа. Касационната инстанция намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Развити са съображения, обосновани с преценката на съвкупния доказателствен материал, като е прието, че се касае за строеж и нареденият за премахване обект отговаря на законовото определение по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Посочено е, че за въпросната постройка са издадени строителни книжа, което също потвърждава извода, че се касае за строеж, а не за преместваем обект. В контекста на изложеното е прието, че с оспорената заповед е наредено премахването на разширението на постройката, наречена разтоварище, т.е. на онази част, която е изградена извън рамките на издадените строителни книжа. Въз основа на представените одобрени проекти към РС 298 от 06.11.2017г. и допълнението към това РС направено със заповед РД 25 30 от 09.07.2018г. е прието, че разрешеното изграждане на тази едноетажна постройка, наименувана разтоварище е в рамките до границата на имот идентификатор 10447.513.358. С оглед на представения констативен акт, въз основа на който е издадена и оспорената заповед, както и от СТЕ е формиран извод, че постройката наименувана разтоварище не е изградена до страничната граница на имота на жалбоподателя, а навлиза и в съседните два имота с идентификатори 10447.513.359 и 10447.513.420, като именно това е и наредената за премахване част, т.е. това разширение, което е извън рамките на одобрените строителни книжа. Касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, както и по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. От събраните по делото доказателства е обоснован извод, че нареденият за премахване строеж е извършен в периода 2017 2020г., поради което по отношение на него във времево отношение не са приложими разпоредбите за търпимите строежи. В искането за отмяна са наведени твърдения, че след приключване на делото пред касационната инстанция, искателят е установил обстоятелството, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно отразяване в нея на източната и южната граница на имота. Релевирани са доводи, че в резултат на допуснатата грешка в кадастралната карта част от имота на искателя е заснет като част от съседните имоти с идентификатори 10447.513.359 и 10447.513.420, които са общинска собственост. Развити са съображения, че по тази причина част от сграда с идентификатор 10447.513.358.2 също попада в съседните имоти, което е причина за издаване на заповедта за премахване. Във връзка с установената грешка в кадастралната карта, е предявен на 22.03.2024 г. иск срещу община Велико Търново с правно основание чл. 54 ЗКИР, във връзка с който е представеното Съдебно удостоверение изх. 3875/11.04.2024 г., издадено от районен съдия в Районен съд Велико Търново. Поддържа се становище, съобразно което установената грешка в кадастралната карта представлява новооткрито обстоятелство, а предявеният иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР новонастъпило обстоятелство, които са от съществено значение за приключилите дела, предмет на заповедта за премахване. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг. чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, във връзка с което се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Именно по тази причина като основания за отмяната могат да служат новооткрити или новосъздадени доказателства само относно обстоятелства (правно или доказателствено значими), съществували към момента, в който са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, т. е. към момента на приключване на устните състезания. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представените, в проведеното открито съдебно заседание по искането за отмяна, Разрешение за строеж 338/24.09.2003 г. (л.43 от първоинстанционното дело), Удостоверение 253/01.10.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж (л.44 47 от първоинстанционното дело), Разрешение за строеж 298/06.11.2017 г. (л.21 от първоинстанционното дело) и Удостоверение 115/02.10.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж (л.105 от първоинстанционното дело), са приети като доказателства и ценени, както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция, поради което не представляват нови доказателства. Неоснователни са наведените от искателя доводи, съобразно които установената грешка в кадастралната карта представлява новооткрито обстоятелство, а предявеният иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР новонастъпило обстоятелство, които са от съществено значение за приключилите дела предмет на заповедта за премахване. Според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на друго висящо съдебно производство, в което ще се събират доказателства от значение за делото. За основателността на искането е необходимо страната не просто да твърди възникването на ново обстоятелство, а и да представи доказателства за това. Когато се касае за новооткрито или новосъздадено доказателство за факт, който е твърдян по време на процеса, но е останал недоказан, това доказателство също трябва да бъде представено. Новите доказателства, които са основание за отмяна могат да бъдат само писмени. В контекста на нормативните изисквания, формулираните от търговското дружество - искател правни очаквания във връзка с предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, не обосновават наличие на посоченото в чл. 239, т. 1 АПК основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Предвид изложеното не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства", които да са съществено значение за спора. По отношение на значимостта на "новите обстоятелства" и на "нови доказателства" следва да се посочи, че преценката дали доказателствата са от значение за изхода на спора е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респективно установените с тях факти, да доведат до различно разрешение на спорния предмет. В случая такава обвързаност няма, тъй като дори да се признае за основателен иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР и се установи неправилно нанасяне на границата на ПИ в КК, няма да се преодолее главния недостатък на строежа, а именно отсъствието на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни книжа. С оглед на изложеното следва заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 249 АПК , искателят Индустриална техника ЕООД, със седалище гр. Велико Търново, представлявано от управителя М. Буковска, с ЕИК 200089638, следва да бъде осъдено да заплати на община Велико Търново съдебни разноски в размер на 200 лева (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,