Решение № 1637 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2018 г.

Решение № 1637 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Краси 77" ЕООД гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 523/13.03.2018 г. по адм. д. № 1135/2017 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Приморски", община Варна в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 107/14.03.2017 г. на кмета на район " Приморски" при община Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на "Краси 77" ЕООД му е наредено да премахне незаконен строеж- "хале и вулканизатор за смяна на масла", находящ се в гр. Варна, поземлен имот 10135.2554.1 по кадастралната карта на гр. Варна като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Неоспореното от страните заключение на СТЕ сочи, че обектът е надземна сграда, която поради тази си характеристика попада в дефиницията за строеж по § 5, т. 38 от ЗУТ. Освен това според вещото лице той не може да се премести в пространството, без да загуби своята индивидуализация, функция и предназначение, а и след премахването трайно се променя субстанцията на земята предвид оставащите в нея бетонови фундаменти и бетонова настилка. Не е налице и идентичност между на процесния обект и този по разрешенията за поставяне от 2013 г. и 2016 г. и визата от 1991 г. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж, а не за преместваем обект. Същият е трайно прикрепен към терена и не може да бъде преместен след отделяне от терена, без да се накърни неговата цялост. В този смисъл за характера на един обект като преместваем следва да се съди най-вече по негово предназначение по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. В случая предназначението му на работилница за вулканизиране и смяна на масла е извън посоченото в цитираната правна норма предназначение на преместваем обект. За строежа не са налице строителни книжа, като същият е осъществен в имот, общинска собственост. Липсата на строителни книжа сочи на незаконност на изградения обект. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената и на посоченото правно основание, която да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде елиминирана, ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост по смисъла на пар. 16 или на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. В случая с оглед времеизвършването на строежа-лятото на 2016 г., същият не е търпим. На последно място, не е налице идентичност между разпоредения за премахване обект и павилиона по издадените две разрешения за поставяне № 76/2013 г. и 66/2016 г. И двете разрешения касаят павилион с площ от 20. 00. кв. м., а обектът по процесната заповед е с площ от 28 кв. м. Освен това двете разрешения за поставяне имат за предмет обект с временен устройствен статут, изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.); във вр. с § 17 от ДР на ЗУТ. С оглед посоченото нормативно основание на издадените разрешения от 2013 г. и 2016 г. се налага изводът за разрешаване разполагането на постройка с временен характер, а не на преместваем обект. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна, поради което решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски на ответника по касационната жалба, представляващи юрисконсултско възнаграждение не се дължат, тъй като ответникът не е бил представляван от юрисконсулт пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,