Решение № 10637 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х. Д., гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител- адвокат К. Кирев от ХАК срещу Решение 5250/ 21.05. 2025г. по административно дело 1031/ 2025 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Счита се, че решаващият съд формално е разгледал бежанската история и е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Иска се отмяна на решението на административния съд и да се отмени решението на ДАБ със задължителни указания да се предостави бежански и хуманитарен статут. В постъпила Писмена зашита от 24.09.2025 г., подадена от адв. Кирил Кирев в качеството му на служебен защитник на касационния жалбоподател се счита, че съдебното решение е неправилно и моли да се постанови друго, което да отмени решението на ДАБ със задължителни указания да се предостави бежански и хуманитарен статут. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева, моли да се отхвърли подадената касационна жалба. Иска постановяване на съдебен акт, с който се потвърди първоинстанционното решение 5250/ 21.05.2025 г. на АС- Хасково, като правилно и законосъобразно издадено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението на първоинстанционния съд е правилно, като в тази насока представя писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. Х. Д., гражданин на Сирия, против Решение 1965/ 25.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Административният съд е приел, че оспореното административно решение изхожда от компетентен орган Председател на ДАБ, който има правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Административният акт отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочели, както фактически, така и правни основания за издаването му. Обективираните в решението фактически съображения били ясни и подробни, кореспондирали на приложените правни норми и давали възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.Посочил, че видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложил съображения, че оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона. Правилен и законосъобразен се явявал изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, отбелязал, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Не били изложени твърдения в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По изложените съображения съдът счел, че оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, поради което направеното оспорване било отхвърлено. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. В съдебният акт е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са само битови. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, заради военните действия, липсата на сигурност и свобода, тежкото икономическо положение, разрушаването на къщата му, невъзможността за намиране на работа можел да работи само един ден седмично. В страната по произход се намира част от семейството му. Неговата дъщеря се намирала в гр. Ракка при бившата му жена. В Сирия се намират и родителите му, един брат и две сестри. Няма данни или твърдения, те да са изложени на опасност. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Липсват данни да са налице потенциални заплахи за членовете на семейството, които живеят в Сирия. От представената по делото Справка от 10.09.2025 г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. За пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви на лицето да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по социални и икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,